Джон Кейс - Танцуващият с духове

Пак като част от подготовката си упорстваше и с йога упражненията всяка сутрин. Не толкова заради разтягането, колкото заради дишането. Правеше го от години и вече успяваше да забави по желание пулса си до малко под трийсет удара в минута. Ако продължеше още малко, сигурно щеше да умре или да изпадне в нещо като зимния сън на мечките. А какво по-добро от това, ако се озовеш в сандък?

Часовникът на китката й иззвъня тихо — знак, че трябва да тръгва. Имаше ангажимент в регионалния център за разпити предобед и не искаше да закъснява. Щяха да разпитват един човек по нейна заповед. Ако не друго, трябваше да е там и да гледа.

Докато мерцедесът на посолството се движеше през хълмистия район извън града, Андреа седеше на задната седалка с кръстосани крака и четеше доклад. Докладът беше отпреди четири дни, а тя го четеше за трети път. Зад волана сержантът от военноморските сили Нилтън Алварадо нагласи огледалото за задно виждане, уж за да следи пътя за опашка, а в действителност да оплакне окото с краката на шефката.

Докладът беше от СМП — Специалния отдел на кралската малайска полиция. Засягаше съвместната операция на ЦРУ и СМП във връзка с бандит на име Ник Ауад, връзка между Кумпулан милитан Малайзия (малайзийска военна групировка, позната с инициалите КММ) и Джемаа Исламия (ДжИ). Двете групировки представляваха терористични мрежи, решени с цената на всичко да превърнат Малайзия в част от ислямска република с граници от Северен Тайланд до най-далечния остров на Филипините. Имаше данни, че Ауад готви нападение над американската военна база в Суматра.

Подслушан неотдавна телефонен разговор им беше дал интересна нишка. Повикването беше дошло от Берлин и Ауад беше помолен да съдейства за посещението на „приятел от Бейрут“. Знаеше се само, че приятелят се казва Аам Хаким и Ауад трябва да се срещне с него на летище „Субанг“.

Заповедта за задържането на Ауад вече била издадена, но от специалния отдел решили да изчакат пристигането на „приятеля“. Един-два дни не били от значение, а нищо не пречело да задържат Ауад на летището. Когато моментът настъпил, цивилни агенти на СМП се лепнали зад Ауад в морето от хора на терминала за пристигащи. А когато се ръкувал с излизащ от митническата проверка мъж, агентите задържали и двамата.

И тук започваше интересното. Аам Хаким пътувал със сирийски паспорт на името на Бадр Фарис. Паспортът изглеждал истински, а господин Фарис не фигурирал в нито един от списъците с издирвани престъпници. От гледна точка на разузнавателната общност той бил дебютант. Току-що влязъл в страната, без да е нарушил законите по никакъв начин и без реално основание за задържането му, дори по силата на закона за вътрешната сигурност.

В специалния отдел останали разочаровани. Вместо да уловят в мрежите си голяма риба, бяха хванали бизнесмен, който твърдял, че търси терен да строи фабрика за кондоми. Имали съмнения относно версията му, но нищо не можели да направят. Политическите възгледи на задържания били неизвестни, а не изглеждал и особено религиозен. Дори напротив — Фарис бил гладко избръснат светски лъв, който очевидно обичал да си угажда. В куфара му имало бутилка марково уиски, списание за секстуризъм с богат снимков материал и визитка на студио за еротичен масаж и компаньонки в Бейрут.

Колкото до обаждането от Берлин, Фарис твърдял, че не знае нищо за това. „Един приятел в Бейрут предложи да ме свърже с господин Ауад. Каза, че той щял да ми съдейства. И аз си помислих — защо не. Предположих, че приятелят ми ще се обади лично, но… явно не е станало така. А с кого се е свързал в Берлин нямам представа. Никога не съм ходил там.“

И как го е познал Ауад?

„Ами, знаете как е… Аз се оглеждах за него, той се е оглеждал за мен. Видяхме, че и двамата се озъртаме…“

Андреа вдигна очи от доклада. Защо го наричаха Аам Хаким, запита се тя. На арабски „Аам“ изразява почит и най-често се употребява за чичо по бащина линия. Ако Фарис беше чичото, то кой беше племенникът? Онзи, който се е обадил от Берлин може би? Или пък самият Ауад? Трябваше да е едното или другото, но Фарис твърдеше, че не познава нито Ауад, нито човека, който се е обадил. Следователно Фарис лъжеше.

Андреа се върна към доклада.

След едночасов разпит агентите от СМП се канели да го пуснат, когато един от детективите забелязал нещо странно на яката му. „Това пък какво е?“, попитал той и посегнал към яката.

И станало страшно. Фарис скочил от стола си, ритнал детектива в топките и хукнал към вратата. Не стигнал по-далеч. Едно ченге го повалило на пода, а друго приковало ръцете му. Стискал нещо в ръка и не искал да го пусне — докато детективът със сританите топки не скочил върху лакътя му, счупвайки лакътната кост. На линолеума се търкулнало хапче и изведнъж станало ясно, че господин Фарис не е обикновен бизнесмен.