Ф. Уилсън: Пазителят на меча

Ф. ПОЛ УИЛСЪН

КРЕПОСТТА

Превод: Юлиян Стойнов

chitanka.info

Пролетта на 1941 г. Проходът Дину, Румъния. Войната пълзи на изток. В изоставен

от векове планински замък нацистите се натъкват на Зло, по-ужасяващо дори от самите

тях. Смразяваща е всяка сутрин, защото с нея идва и поредният труп… страхът извира от

недрата на древната земя, където след вековен сън се е пробудило нещо жадуващо за кръв, но боящо се от светлината.

Един-единствен човек (или бог?) може да спре ръката на смъртта. За Глекен,

посланик на далечното минало, настъпва съдбовният час.

Но злото не спира дотук. Минават години и идва денят на…

ПРОЛОГ

Варшава, Полша

Понеделник, 28 април 1941

08.15

Преди година и половина, на вратата сигурно е фигурирало съвсем друго име,

заедно с поста и названието на съответното министерство в полското правителство. Но

Полша вече не принадлежеше на поляците и името беше замазано доста грубо и

безкомпромисно с черна боя. Ерик Кемпфер спря за миг пред вратата и се помъчи да си

припомни това изтрито от историята име. Не че много го беше грижа. По-скоро за да си

упражни паметта. Петното боя бе покрито с махагонова табелка, но краищата му се

подаваха отстрани. Отгоре пишеше:

SS-Оберфюрер В. Хозбах

RSHA — Отдел Раси и Презаселване

Варшавски район

Ерик мислено се приготви за срещата. Какво ли ще иска Хозбах от него? И защо го

вика толкова рано сутринта? Ядосваше се, че си позволява да се безпокои за подобни

неща, но никой в SS независимо от поста си, пък бил той и бързо растящ в кариерата

офицер като него, не би могъл да подтисне чувството на тревога, когато му съобщят, че

трябва да се яви пред своя началник „незабавно“.

Кемпфер пое за последен път с пълни гърди, прикри тревогата си и бутна тежката

врата. Ефрейторът, който едновременно изпълняваше ролята на секретар на генерал

Хозбах го зърна и застана мирно. Беше нов и очевидно не познаваше Кемпфер. И нищо

чудно, като се има пред вид, че последната година почти неотлъчно бе пребивавал в

Аушвиц.

— Щурбанфюрер Кемпфер — произнесе Ерик за да улесни секретаря. Младият

войник се завъртя на токове и изчезна във вътрешния кабинет. Върна се почти веднага.

— Оберфюрер Хозбах ще ви приеме незабавно, хер майор.

Кемпфер го подмина и прекрачи прага на кабинета. Завари Хозбах приседнал на

крайчеца на бюрото.

— А, Ерик! Добро утро! — посрещна го необичайно радостно Хозбах. — Кафе?

— Благодаря не, Вилхелм. — Всъщност, допреди миг не би отказал, но

изненадващата усмивка на Хозбах го караше да се чувства нащрек. Празният му стомах се

беше свил на възел.

— Добре тогава. Но все пак би могъл да си свалиш шлифера и да се настаниш

удобно.

Според календара беше април, но във Варшава бе все още доста студено. Кемпфер

беше облечен в неизменния дълъг есесовски шлифер. Свали го, окачи го на закачалката, и

постави шапката отгоре, давайки възможност на Хозбах да поразсъждава за различията

между двамата. Самият Хозбах бе около петдесетгодишен, нисък, набит и плешив.

Кемпфер бе близо с десет години по-млад, с мускулесто тяло и русолява, по момчешки

гъста коса. И освен това, Ерик Кемпфер бе поел пътя нагоре.

— Между другото, поздравления за повишението и за новото назначение. Мястото в

Плойещи е доста тлъста мръвка.

— Да — кимна Кемпфер като се мъчеше да изглежда невъзмутим. — Надявам се, че

ще имам възможността да заслужа оказаното ми в Берлин доверие.

— Сигурен съм, че ще имаш.

Кемпфер добре знаеше, че доброжеланията на Хозбах бяха почти толкова

чистосърдечни, колкото обещанията за презаселване, които той самият даваше на евреите.

Мило и драго би дал генералът за да получи това назначение. Както и всеки друг от

управлението на SS. Пред коменданта на най-големия концентрационен лагер в Румъния

щяха да се разкрият прекрасни възможности както за повишение, така и за лично

облагодетелстване. В неуморната надпревара за постове, което кипеше в бюрократичната

йерархия изградена от Химлер, където едното ти око непрестанно е вперено в гърба на

човека над теб, а другото бди назад за атака към собствения ти гръб, такива неща като

доброжелателство и искреност просто не съществуваха.

В последвалата неловка тишина Кемпфер плъзна поглед по стената и едва не прихна

като забеляза петната груборазмазана боя, под които доскоро стената е била украсена с