Ф. Уилсън: Пазителят на меча

полски лозунги — спомен от предишния обитател. Хозбах очевидно нямаше намерение да

пребоядисва кабинета си. Типично за чиновник, който държи да подчертае, че е

прекалено зает с работа, за да се занимава с подобни маловажни дреболии. Замисълът му

бе съвсем прозрачен. Кемпфер не се нуждаеше от подобен театър, за да показва колко е

заангажиран. Всяка негова съзнателна мисъл бе насочена към възможността да израства в

SS.

Ерик се загледа с престорено внимание в мащабната карта на Полша на стената,

където с карфици бяха отбелязани по-големите струпвания на нерасово население.

Изминалата година беше доста натоварена за управлението на Хозбах, именно от тук се

извършваше цялата работа по изпращането на полските евреи в „центъра за

презаселване“, който се намираше недалеч от железопътния възел Аушвиц. Кемпфер

замечтано си представи неговия собствен кабинет в Плойещи, с картата на Румъния на

стената и кърфичките, отбелязващи подобни подозрителни райони. Плойещи… не,

нямаше никакво съмнение — ведрото настроение на Хозбах не предвещаваше нищо

добро. Някъде нещо бе тръгнало не както трябва и без съмнение, Хозбах щеше да използва

тази възможност за да превърне в ад последните дни, в които Ерик се намираше под

негово командване.

— С какво всъщност мога да ви бъда полезен? — запита изгубил търпение Кемпфер.

— Не точно на мен самия, а по-скоро на Върховното командване. Имаме малък

проблем за решаване в Румъния. По-скоро някакво дребно недоразумение.

— Така ли?

— Да. Едно наше подразделение, разположено в Алпите северно от Плойещи е

понесло известни загуби — изглежда вследствие на местни партизански действия — и

командирът на подразделението е поискал да бъде сменен от поста.

— Но този въпрос е от компетенцията на армията — в гласът на майор Кемпфер се

долови недоволство. — Какво общо има това с SS?

— Има, има — Хозбах се пресегна зад гърба си и придърпа някакъв документ. —

Това се получи в управлението на обергрупенфюрер Хайдрих. От Върховното командване.

Струва ми се, че задачата е тъкмо за теб.

— Защо?

— Офицерът, за когото става дума е капитан Клаус Вьорман. Ако си спомняш

именно ти ми обърна внимание върху него, преди около година, във връзка с отказа му да

влезе в Партията.

За пръв път от началото на разговора Кемпфер почувства известно облекчение.

— И понеже и без това заминавам за Румъния, решихте да ми стоварите тази задача.

— Правилно. Твоят опит от работата в Аушвиц ще ти помогне не само да

организираш лагера, но и да се справиш с партизаните. Уверен съм, че в най-кратко време

ще решиш този малък проблем.

— Мога ли да хвърля едно око на документа?

— Естествено.

Кемпфер пое тънкия лист и плъзна поглед по текста. После го прочете по-

внимателно.

— Съобщението беше ли зашифровано?

— Да. На мен също ми се видя доста странно формулирано и накарах да проверят

два пъти правилното дешифриране. Всичко е точно.

Кемпфер прочете отново странното съобщение:

Моля за незабавно преназначаване на нов пост.

Нещо избива хората ми.

Доста объркващо послание. Познаваше Вьорман лично, още от времето на Великата

война и винаги го бе смятал за човек твърд и непреклонен. И ето че сега, в тази нова

война, като офицер от армията, Вьорман упорито отказваше да влезе в редиците на

Партията, независимо от упражнявания натиск. И още нещо — Вьорман беше последният

човек, който би помолил за преназначение, след като веднъж е заел една позиция,

независимо дали тя е стратегическа, или не. Изглежда нещо наистина не беше в ред там.

Но това, което най-много озадачаваше Кемпфер беше подборът на думите. Вьорман

беше човек интелигентен и прецизен. Той знаеше добре, че съобщението му ще премине

през няколко инстанции, докато стигне Върховното командване и очевидно, се опитваше

да каже нещо между редовете.

Но какво? Думата „избива“ предполагаше човешка намеса. Защо тогава я

предхождаше това неразбираемо „нещо“? Какво е то — животно, отрова, природно

бедствие — всичко това може да погубва, но не и да избива.

— Смятам, излишно е да ти напомням, — продължаваше Хозбах, — че Румъния се

явява съюзническа държава, а не окупирана територия. С други думи, трябва да се пипа

много внимателно.

— И за миг не съм си помислял другояче.

Това означаваше, че с Вьорман също трябваше да се пипа много внимателно.