Мирча Елиаде - Младост без младост (Фантастична проза)

— Вашият познат просто ви е преразказал една стара легенда от осемнадесети век. Всъщност, тук, по тези земи е съхранена паметта за Ниламвара Даса — продължи след пауза Чатърджи. — Има дори няколко балади за похищението и убийството на Лила…

Ван Манен рязко се надигна.

— Да вървим! — обърна се той към Бадж. — Вече не усещам краката си.

Сбогувахме се с Чатърджи и се отправихме към Калкута. Бяхме толкова смутени, че в началото ни можехме да кажем и дума. Накрая Ван Манен се обърна към Бадж.

— Нали разбираш, че не бива да говориш за тази история…

Бадж кимна замислено.

— Станахме жертва на дяволска халюцинация — прошепна Богданов.

— Ако беше само халюцинация — репликира го Бадж.

Отново замълчахме, без да се поглеждаме един друг.

— Не разбирам защо Сурен Бозе трябваше да ни набутва в това… — каза Ван Манен. — Сега доста трудно ще го поздравя, когато го срещна.

— А може би, ние сами да сме се набутали там, където не трябва? — предположих аз.

— Така или иначе — заключи Ван Манен, — всичко това трябва да си остане между нас. По възможност да избягваме Бозе, а ако все пак го срещнем, да се държим, сякаш че нищо не се е случило…

Нито един от нас повече не попадна в Серампур. Богданов се разболя от тропическа треска, Ван Манен ходеше като навъсен облак, а Бадж се отказа от навика си да прекарва уикендите в своето бунгало.

Обстоятелства, далечни на този разказ, ме принудиха спешно да напусна Калкута и да тръгна да търся покой в един от манастирите в западните склонове на Хималаите, в околностите на град Хардвар. Сурен Бозе — след този случай го срещнах само веднъж. Пребледнях, щом го видях, но да избегна срещата беше вече късно. Поговорихме за разни неща — той, както обикновено, ме попита за заниманията ми, а аз накратко му отговорих. И все пак, не можа да се лиши от удоволствието си да хвърли камък в градината на Ван Манен.

— Нашият стар приятел пие доста за този горещ климат — каза той с намерението да ме провокира с тази клевета.

Замълчах, защото бях обещал с никого — особено със Сурен Бозе, да не обсъждам случилото се в Серампур.

Но когато се заселих в Хималаите, в Ришикем, и прекарах там много месеци, все пак наруших обещанието си и разказах на Свами Шивананда, човека, с когото се сближих тогава, от манастирите, за нашето необикновено приключение. И как да не му го разкажа, след като самият той бе изучавал практиката на Тантра, и само той можеше да разгадае тази тайна, все още непосилна за незрелия ми ум. Свами Шивананда беше наистина забележителна личност. Преуспяващ сингапурски лекар, женен щастливо, с две хубави деца, в един прекрасен ден беше захвърлил всичко и отишъл да търси убежище в хималайските манастири. Бих искал някой ден да опиша удивителния живот на този медик-аскет, обиколил пешком почти цяла Индия, участвал в религиозни церемонии на всички възможни секти, изучил всички философии в търсене на покой за собствената си душа. И той намери накрая онова, което търсеше в колиба на брега на Ганг, в Ришикеш, където се бе установил седем години преди моята поява там. Установил се — не беше съвсем точно казано, защото шест месеца от годината прекарваше на път — ту изкачвайки снежните върхове на Бхадринатха, ту спускайки се от исполините Пондишери или Рамешвари.

Една вечер, когато се разхождахме с него по брега на реката, заобикаляйки, големите скални късове паднали от планината, аз се престраших и му разказах за произшествието в Серампур. Както обикновено, след вечеря се отбих в неговата колиба, и ние, без да бързаме, тръгнахме по посока на Лакшванджули, като вървяхме съвсем близо до водата. След като завърших разказа си, той се обърна към мен и се усмихна.

— А вие имате ли някакво обяснение за това чудо?

Отговорих му, че съм търсил различни обяснения, но не съм намерил нито едно истинско. И само в едно съм убеден, че случилото се с нас се дължи на факта, че сме се оказали недалече от мястото, където Сурен Бозе е извършил през същата нощ свой таен ритуал.

— Обаче не разбирам — продължих аз, — как сме могли ние, намирайки се в бунгалото на Бадж, да попречим да се разгърне този чудовищен ритуал? Може би за него е нужна необикновено обширна сакрална зона — може би тогава се разгръщат особени магически сили, зловещи и мрачни? В такъв случай, излизайки от дома — или изобщо не излизайки, както твърди шофьорът, а също и слугите — ние сме нахлули в тази ритуална зона, или сме били доста близо до нея без разрешение и така или иначе сме се оказали в ареала на медитацията на Сурен Бозе. Тогава той, за да не се намесим, е отклонил своята окултна сила в друго пространство и в друго време, проектирал ни е в този стар епизод, случил се преди сто и петдесет години в Серампур, и ни е направил нещо като свои свидетели на убийството на младата жена на Ниламвара Даса…