Маргарет Этвуд - Разказът на Прислужницата

В оригиналния си вид находката се намираше в метално шкафче, произведено за американската армия вероятно около 1955 година. Този факт сам по себе си няма значение, защото е известно, че такива шкафчета нерядко били разпродавани като „военен резерв“ и поради това са били широко разпространени. Във въпросното шкафче, запечатано с лепенка, каквито навремето използвали за пощенските пратки, се намираха приблизително трийсет аудиокасети, вече доста остарели през осемдесетте или деветдесетте години след разпространението на компактдисковете.

Напомням ви, че това не е първото подобно откритие. Несъмнено сте запознати например с така наречените „Мемоари на А. Б.“, намерени в гараж в предградие на Сиатъл, и с „Дневника на П.“, изкопан по случайност по време на строителството на нов молитвен дом край някогашния град Сиракюз, Ню Йорк.

С професор Уейд бяхме много развълнувани от новото откритие. За щастие, няколко години преди това, с помощта на нашия превъзходен антиквар-техник, бяхме реконструирали машина, на която да бъдат прослушвани такива записи, затова веднага се заловихме с трудоемката задача по транскрибирането.

В сбирката имаше общо около трийсет записи с различно съотношение между музика и слово. Общо взето, всяка касета започва с две-три песни, несъмнено за камуфлаж, после музиката прекъсва и зазвучава глас. Гласът е женски и според нашите експерти сонографи е един и същ от начало до край. Етикетите по касетите са автентични за периода, датират, естествено, малко преди началото на ранната Галаадска епоха, защото светската музика е поставена под забрана от режима. Например има четири касети, озаглавени „Златните години на Елвис Пресли“, три с „Фолклорни песни от Литва“, три „Бой Джордж се разкрива“ и две „Нежните струни на Мантовани“, както и отделни записи: любимото ми заглавие е „Туистит Систърс в Карнеги Хол“.

Макар етикетите да бяха автентични, невинаги бяха залепени на касетата със съответните записи. Освен това записите не бяха в определен ред, а просто на дъното на шкафчето, неномерирани. Затова на мен и на професор Уейд ни предстоеше да подредим словесните откъси в реда, в който, изглежда, вървяха, но както съм изтъквал другаде, всяка такава подредба стъпва на известни догадки и следва да се смята за приблизителна и подлежаща на допълнителни изследвания.

Когато вече разполагахме с транскрипция на текста от звукозаписа — а се наложи да го прегледаме няколко пъти поради трудности, свързани с акцента, неясни позовавания и архаизми — трябваше да вземем решение относно същината на материала, който бяхме придобили с цената на толкова усилия. Изправени бяхме пред няколко възможности. Първо, записите да са фалшификат. Както знаете, има няколко случая на такива фалшификати, за които издателства са плащали огромни суми, заслепени от желание да забогатеят от сензационните текстове. Изглежда, че някои периоди от историята бързо се превръщат и за другите общества, и за техните наследници в неособено поучителна легенда и повод за доста лицемерно самодоволство. Ако ми позволите едно редакторско отклонение, нека да кажа, че по мое мнение трябва да бъдем предпазливи в моралната си преценка на галаадците. Вече сме се убедили извън всяко съмнение, че подобни преценки не са задължително свързани с конкретна култура. Освен това галаадското общество се е намирало под огромен натиск, демографски и друг, и е било подвластно на многобройни фактори, от които ние, за щастие, не сме толкова зависими. Работата ни не е да осъждаме, а да вникваме. (Аплодисменти.)

Но да се върнем на темата: записи като този обаче трудно се фалшифицират убедително, а експертите, които ги изследваха, ни увериха, че самите предмети са оригинални. Несъмнено самият запис, налагането на гласа върху музикалния запис, не може да бъде направен през последните петстотин и петдесет години.

В такъв случай, ако допуснем, че записите са автентични, какво да кажем за природата на самия разказ? Очевидно той няма как да е записан през периода, за който разказва, защото, ако авторката предава истината, тя не е имала на разположение касетофон и касети, нито място, където да ги скрие. Освен това разказът демонстрира елементи на обмисляне, което според мен изключва синхронността. Има усещане за припомняне на емоции 63 63 Алюзия с един от основните постулати на поетите от езерната школа, изложен в предговора към сборника „Лирически балади“ (1890) на Уилям Уърдсуърт и Тейлър Колридж: „Вече казах, че поезията е спонтанен изблик на силни чувства и води началото си от емоция, която си припомняме при пълно спокойствие на духа“. Прев. Наталия Клисурска. — Б.пр. и дори за умиротвореност, поне постфактум.