Маргарет Этвуд - Разказът на Прислужницата

Джъд, от друга страна, явно не се интересува толкова от външната форма, колкото от тактиката. Той предлага използването на загадъчния памфлет на ЦРУ относно дестабилизацията на чуждестранните правителства като стратегически наръчник за „Синовете на Яков“, пак той съставя и списъка на видни „американци“ от периода. Има подозрения, че е организирал и Президентското клане, което вероятно е изисквало максимално инфилтриране в системата за сигурност около Конгреса и без което Конституцията никога не би била отменена. Земите на предците и еврейските кораби с бежанци също са били по негов замисъл, както и идеята за приватизиране на репатрирането на евреите, в резултат на което не един кораб с евреи изхвърля съдържанието си на дъното на Атлантика, за да увеличи печалбите. Съдейки по онова, което ни е известно за Джъд, фактът ни най-малко не би го смутил. Той бил привърженик на строгата политика, а Лимпкин му приписва твърдението: „Най-голямата ни грешка беше, че ги научихме да четат. Няма да я повторим.“

На Джъд се приписва заслугата за създаването на формата, макар не на името, на ритуала на Вселинча с обосновката, че това е не само ужасяващ и ефективен начин за елиминиране на подривните елементи, но и че ще функционира като отдушник за поданичките на Галаад. Известна е печалната полза от изкупителните жертви в историята 64 64 „Да вземе двата козела и да ги постави пред лицето Господне при входа на скинията на събранието. Аарон да хвърли жребие за двата козела: едно жребие за Господа, а друго жребие за отпущане. И да доведе Аарон козела, върху който е паднало жребието за Господа, и да го принесе в жертва за грях; а козела, върху който е паднало жребието за отпущане, да остави жив пред Господа, за да извърши над него очистяне и да го изпрати в пустинята за отпущане (и той да понесе на себе си техните беззакония в непроходна земя).“ (Лев. 16:7-10). — Б.пр. , а ритуалът вероятно носел облекчение на Прислужниците, контролирани строго през останалото време — възможността от време на време да разкъсат един мъж с голи ръце. Практиката била толкова популярна и ефикасна, че към средата на периода станала нещо обичайно — провеждали я четири пъти годишно в дните на равноденствие и на слънцестоене. В нея се долавя отглас от ритуалите за плодородие в ранните култове към богинята на Земята. Както чухме вчера по време на обсъжданията в секцията, макар Галаад да има несъмнено патриархална форма, понякога съдържанието е матриархално, подобно на части от социалната тъкан, които са го породили. Създателите на Галаад знаят, че за да наложиш ефективна тоталитарна система или въобще някаква система, трябва да предложиш известни свободи и облаги, поне на привилегированите, в замяна на онези, които отнемаш.

В тази връзка са уместни няколко коментара относно женската агенция за контрол, известна като „Лелите“. Според материалите на Лимпкин Джъд още от самото начало бил на мнение, че най-уместният и най-ефикасен начин жените да бъдат контролирани във възпроизводството и навсякъде другаде, е да ги контролират други жени. Съществуват многобройни исторически прецеденти, всъщност няма империя, наложена със сила или по друг начин, която да не притежава тази особеност: контрол над коренното население чрез собствените му представители. В Галаад има много жени, желаещи да бъдат Лели поради искрената им вяра в така наречените „традиционни ценности“ или заради получаваните облаги. Когато властта е ограничена, дори мъничко власт изкушава. Има и един отрицателен стимул — бездетните, безплодните или по-възрастните жени, които не са омъжени, можели да работят като Лели и така да се избавят от вероятността да бъдат елиминирани и изпратени в Колониите, населени от мобилни групи хора, използвани предимно като заменяеми чистачи на токсични отпадъци, които понякога изпълняват и не толкова рискована работа — например берат памук или плодове.

Идеята е на Джъд, но прилагането носи отпечатъка на Уотърфорд. Кой друг от мозъчния тръст на „Синовете на Яков“ би родил идеята Лелите да носят имена на търговски продукти, използвани от жените през предгалаадския период, и поради това — звучащи познато и успокоително: названия на козметични серии, сладкарски смеси, замразени десерти и дори лекарства? Блестящо хрумване, което потвърждава мнението ни, че Уотърфорд в разцвета на силите си бил изключително изобретателен човек. Посвоему и Джъд бил такъв.