Маргарет Этвуд - Разказът на Прислужницата

Нуждата от родилни услуги, ако мога да ги нарека така, вече била налице през Галаадския период, където била неудачно удовлетворявана посредством „изкуствено осеменяване“, „репродуктивни клиники“ и „сурогатни майки“, ангажирани за целта. В Галаад забранили първите две като противоречащи на религията и наложили третата поради наличието на библейски прецеденти. Поради това заменили серийната полигамия, разпространена в предгалаадския период, с по-стара разновидност на едновременна полигамия, практикувана в ранните времена на Стария завет и в бившия щат Юта през деветнайсети век. Както знаем от историята, никоя нова система не може да се наложи над старата, без да възприеме много от нейните елементи, както например в средновековното християнство откриваме езически елементи, а руското КГБ възниква от царските тайни служби. Галаад не е изключение от правилото. Расистките политики например имат своите здрави корени в предгалаадския период, а расистките опасения са част от емоционалния заряд, направил галаадския преврат толкова успешен.

В такъв случай нашата авторка е една от многото и може да бъде разглеждана в по-широките очертания на онзи исторически момент, от който вече е част. Какво друго знаем за нея обаче освен възрастта ѝ, някои физически особености, които могат да са на всеки, и мястото, където живее? Немного. Изглежда, била образована жена, доколкото може да се нарече образован всеки възпитаник на колеж от Северна Америка по онова време. (Смях, откъслечен ропот.) Само че такива с лопата да ги ринеш, както се казва, така че това не ни помогна. Не е сметнала за необходимо да спомене истинското си име, а всички официални данни за нея сигурно са били унищожени в Центъра за преквалификация „Рахил и Лия“. Името Фредова не ни ориентира, защото подобно на Гленова и Уорънова е име, образувано от името на съответния господин. След като жените станат част от домакинството на съответния Командир, те получават такива имена, които после, когато го напуснат, им биват отнемани.

Другите имена в документа са също толкова безполезни за установяването на самоличността на хората. Ударихме на камък с Люк и Ник, както и с Мойра и Джанин. И бездруго е голяма вероятността те да са били псевдоними, възприети като защитна мярка за съответните хора, в случай че записите бъдат намерени. Ако е така, това би подкрепило мнението ни, че записите са направени в границите на Галаад, а не извън тях, и после тайно са били препратени обратно, за да подпомогнат нелегалната организация „Мейдей“.

След като елиминирахме тези вероятности, остана само една. Ако успеехме да идентифицираме загадъчния Командир, щяхме да постигнем известен напредък. Допускахме, че човек на толкова висок пост вероятно е бил участник в първите свръхсекретни мисловни центрове на „Синовете на Яков“, създали концепцията за философията и социалната структура на Галаад. Те били организирани скоро след официалното признаване на патовото положение във въоръжаването на свръхсилите и подписването на секретното Споразумение за сферите на влияние, осигурило на свръхсилите свободата да се справят без външна намеса с растящия брой въстания в собствените си граници. Официалните данни за събранията на „Синовете на Яков“ са унищожени след Голямата чистка от средния период, дискредитирала и премахнала огромен брой от първите създатели на Галаад. Разполагаме обаче с известна информация от кодирания дневник на Уилфред Лимпкин, един от социобилозите от периода. Както знаем, социобиологичната теория за полигамията била използвана като научна обосновка за някои от другите практики на режима, както по-ранни идеологии използвали теорията на Дарвин.

От материалите на Лимпкин знаем, че възможните варианти са два, тоест две имена включват в себе си „Фред“: Фредерик Р. Уотърфорд и Б. Фредерик Джъд. Не са запазени и снимки на нито един от двамата, но Лимпкин описва втория като наперено нищожество, цитирам: „… човек, за когото предварителната игра е онова, което правиш на игрището за голф“. (Смях.) Самият Лимпкин не доживява създаването на Галаад, а дневникът му е на наше разположение, защото той предвидил собствената си кончина и го поверил на снаха си в Калгари.

Уотърфорд и Джъд се отличават с особености, които привлякоха вниманието ни. Уотърфорд имал опит в проучванията на пазара и според Лимпкин бил главният създател на женските костюми и автор на предложението Прислужниците да се обличат в червено, което, изглежда, заимствал от униформите на германските военнопленници в канадските военни лагери през Втората световна война. Той явно е и автор на термина „вселинч“, който заимствал от тренировъчна програма през последната третина на века. Ритуалът за колективното изнасилване обаче бил заимстван от английски селски обичаи през седемнайсети век. Избавленията също може би са негова идея, макар че по време на учредяването на Галаад те вече били разпространени след възникването си във Филипините и се превърнали в общо название за отстраняването на политическите врагове по принцип. Вече неведнъж съм изтъквал, че в Галаад няма почти нищо истински оригинално и автентично — гениалността на замисъла е в синтеза.