Минди Макгинис - Нито капка вода

— Какво…

— Шшт. Слушай.

Светлинките не помръдваха; нощта изглеждаше непоносимо тиха. Беше хладно, но Лин избърса капка пот, която се търкаляше по носа й. Един стъписан щурец поднови песента си и след миг му отвърна друг. Скоро засвири цял хор. Светлинките все така не помръдваха.

— Мислиш ли, че са се отказали?

— Не — отвърна кратко майка й. — Тихо.

Светлинките продължаваха да стоят намясто, но щурците замлъкнаха.

— Идват — каза уверено майка й и дръпна петлето.

— Цели се в това, което чуваш. Оставиха фенерите.

След секунди се чу шумолене в тревата и Лин стреля. Стъпките замряха, заменени от тихо стенание, което можеше да означава единствено, че е уцелила. После настъпи тишина. В следващия миг нощта бе пронизана от мъжки глас, който прозвуча толкова несвойствено на Лин, че тя неволно потръпна.

— Слизайте, мацки. Знаем, че сте там — извика той много по-отблизо, отколкото очакваха.

— Аз също знам къде си, глупав кучи… — процеди майка й и стреля само веднъж. Чу се глухият удар от тяло, свличащо се на земята. Минаха минути, в които тишината не бе нарушавана от нищо друго, освен от непрестанните стенания на мъжа, когото Лин беше ранила.

— Каква беше тази дума, дето я каза след „глупав“? — попита момичето, надвито от любопитството.

— Остави това сега.

Един щурец засвири, но виковете на ранения го заглушиха. На Лин за миг й се стори, че чува движение по-далеч от къщата, а напрегнатата стойка на майка й показваше, че тя също го е чула. Шумът утихна, но двете продължиха да се ослушват още час, макар да не се чуваше нищо, освен стоновете на ранения мъж.

— Мисля, че си тръгнаха — каза Лин.

— Да — съгласи се майка й, докато напразно изследваше с очи мрака. — Ще нощуваме на покрива, а сутринта ще слезем да приберем фенерите. Ще ни бъдат от полза.

Откъм тревата се понесе още едно тихо стенание.

— Добър изстрел — каза майка й, като кимна натам.

— Не достатъчно.

Майка й сви рамене.

— Беше тъмно. — Тя се изправи и протегна схванатото си тяло — знак, че наистина се чувстваше в безопасност. — Ще задобрееш.

Още един стон. Майка й близна пръста си, провери вятъра и стреля.

Възцари се тишина.

Утринното слънце огря пет мъртви тела. Лин видя онзи, когото бе свалила тя; лежеше на западния бряг на езерото. Мъжът, с когото бе говорила майка й, се оказа смразяващо близо до къщата. Лин потръпна от ужас при мисълта, че е можел да се изкачи по антената, докато двете с майка й си седят на покрива и се взират на юг. Тя уви ръце около тялото си и го разтри, за да се сгрее. Майка й се надигна от мястото, на което бе спала през последното дежурство на Лин. Не изглеждаше смутена от труповете.

— Не са изнесли телата — отбеляза Лин. — Дори най-далечните.

Тя кимна към тримата мъже, които бяха паднали първи, още с фенерите в ръце, на близо стотина метра от къщата.

Майка й издаде храчещ звук.

— Мъже, които се събират в шайка от седем, за да нападнат две жени посред нощ, не се връщат за мъртвите си приятели. — Тя огледа хоризонта, все още с опънати нерви. — Нещо?

— Нищо — поклати глава Лин. — Мислиш ли, че ще се върнат?

— Зависи.

Двете слязоха заедно от покрива с пушки в ръце. Майка й огледа набързо първия труп, който намериха — онзи, с когото си бе разменила две реплики.

— Изглежда добре охранен — отбеляза тя, след като успя да го обърне. Взе пушката и амунициите му и я остави подпряна на къщата. После извлякоха тялото на полето за койотите.

Другите трупове не показаха нищо различно. Нито един от тези мъже не беше застрашен от гладна смърт. Лин и майка й събраха оръжията им и даже намериха кутийка кибрит в джоба на мъжа до езерото. Лин забеляза, че го е уцелила в капачката на коляното, и потрепери. Добре че кръглата, чиста дупка в гърдите му от куршума на майка й го бе избавила от мъките. Не беше едър и Лин се загледа по-дълго в него, чудейки се какво го отличава от останалите.

— Бих казала, че не е много по-голям от теб — каза майка й, когато забеляза погледа й.

— Сериозно? Как разбра?

— Хм. — Майка й вдигна очи към сивото небе, докато обмисляше отговора си. — Предполагам, по кожата, която още има някаква бебешка мекота.

Лин се наведе, опитвайки се да разбере какво има предвид майка й.

— Освен това още няма мустаци. — Майка й докосна лицето й за илюстрация. — И е дребничък. Сложи крака си до неговия, за да видиш дали обувките му ще ти станат.

Външността на другите мъже сякаш крещеше: „Враг, враг!“. Този обаче я гризеше отвътре с малките си ръце и очите, останали бистри даже в смъртта.