Стивън Кинг - Под купола 2

Роми Бърпи, който имаше толкова много съмнителни сделки зад гърба си, че сам не помнеше броя им, кимна и вдигна показалец пред устните си.

— Ням съм — каза. Думите му прозвучаха като „Няма сън“.

— Тогава да отидем в дома ми — предложи преподобната. Щом видя, че Джаки още се колебае, Пайпър протегна към нея лявата си ръка… движейки я изключително бавно и предпазливо. — Хайде, да обсъдим всичко заедно. Може би на по глътка уиски?

И Джаки най-накрая склони.

3.

31 ИЗГАРЯЙ ПРЕЧИСТВАЙ

И ЗВЯРЪТ ЩЕ БЪДЕ УЛОВЕН И ХВЪРЛЕН

В ОГНЕНОТО ЕЗЕРО (ОТРОВЕНИЕ ЙОАНОВО, 19:20)

И ЩЕ БЪДАТ МЪЧЕНИ ДЕН И НОЩ ВО ВЕКИ ВЕКОВ (20:10)

ИЗГОРИ ГРЕШНИЦИТЕ

ПРЕЧИСТИ ПРАВЕДНИЦИТЕ

ИЗГАРЯЙ ПРЕЧИСТВАЙ ИЗГАРЯЙ ПРЕЧИСТВАЙ 31

31 ПРИСТИГА ОГНЕНИЯТ ИСУС 31

Тримата мъже, наблъскани в кабината на раздрънкания оранжев камион, се загледаха учудено в това загадъчно послание. То се мъдреше върху стената на склада зад сградата на радиото и бе изписано с черни и червени букви, които бяха толкова големи, че заемаха почти цялата повърхност.

Този, който седеше по средата, беше Роджър Килиън, собственикът на птицефермата и баща на многолюдната челяд с куршумовидни глави. Той се обърна към Стюарт Бауи, който бе зад волана на камиона.

— К’во значи туй бе, Стюи?

Ала Фърн Бауи беше този, който му отговори:

— Значи, че проклетият Фил Буши е още по-изперкал и от преди, ето к’во значи. — Той отвори жабката, отмести омазнени работни ръкавици и извади револвер трийсет и осми калибър. Провери дали всички гнезда на барабана са заредени, врътна рязко китката си, при което цилиндърът се върна с щракване на мястото си, и затъкна оръжието в колана си.

— Нали знаеш, Фърн — отбеляза Стюарт, — че това е една страхотна възможност да си отнесеш ташаците?

— Мисли за него, не за мен! — отвърна Фърн и посочи към студиото, откъдето се разнасяше приглушена госпъл музика. — Друса се със собственото си производство от цяла година и сигурно е по-безопасно да си край някое буре с барут, отколкото при него.

— Фил вече иска да му викат Готвача — отбеляза Роджър Килиън.

Бяха спрели пред студиото и Стюарт бе натиснал клаксона не веднъж, а няколко пъти. Фил Буши обаче така и не се показа. Можеше да е вътре и да се крие, а можеше и да се спотайва в гората зад сградата на радиото; не бе изключено, каза си Стюарт, да се намира и в лабораторията си. Обзет от параноя, агресивен и опасен. Въпреки това обаче едва ли бе добра идея да цъфнат въоръжени при него. Ето защо той се пресегна, извади револвера от колана на Фърн и го пъхна под шофьорската седалка.

— Хей! — възмути се брат му.

— Няма да стреляш тука — отсече Стюарт. — Да не искаш да вдигнеш всички ни във въздуха? — После се обърна към Роджър: — Кога за последен път видя кльощавия кучи син?

Роджър се замисли.

— Беше поне преди четири седмици — когато получихме последната голяма доставка за града. Дето ни я докараха с оня огромен хеликоптер „Чинук“, нали се сещаш? — Произнесе го „Шинуук“; Роми Бърпи със сигурност би го разбрал.

Стюарт се замисли. Това не беше на добре. Ако Буши бе в гората, нямаше да имат проблеми. А ако дебнеше в студиото, обхванат от параноя, въобразявайки си, че са федерални агенти, вероятно пак нямаше да имат проблеми… освен ако не му хрумнеше да ги посрещне с дъжд от куршуми.

Ако беше в склада обаче… това май не вещаеше нищо добро.

— В каросерията има цял наръч здрави дълги пръти — каза Стюарт на брат си. — Вземи един от тях и ако Фил се покаже, и почне да се държи грубо, цапардосай го със сопата.

— Ами ако е въоръжен? — попита Роджър (съвсем не без основание).

— Спокойно, няма да бъде — отвърна Стюарт. Макар и да не беше никак сигурен в това, бе твърдо решен да изпълни дадените му заповеди — две бутилки пропан да бъдат доставени възможно най-бързо в болницата. „После, когато имаме възможност, ще транспортираме и останалото количество — беше казал Големия Джим. — Вече официално приключихме с амфетамините.“

Това известие донесе облекчение на Стюарт; когато Куполът се вдигнеше, той смяташе да зареже и погребалния бизнес. И да се премести на някое по-топло местенце — я Ямайка, я Барбадос… Беше се нагледал на трупове и не искаше да вижда нито един повече. Обаче не искаше той да е този, който ще каже на Готвача Буши, че излизат от играта, и изрично бе уведомил Рени за това.