Йен Макдональд - Бъди ми враг

Здесь есть возможность читать онлайн «Йен Макдональд - Бъди ми враг» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2016, ISBN: 2016, Издательство: Артлайн Студиос, Жанр: sf_stimpank, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Бъди ми враг: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Бъди ми враг»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Еверет Синг се е измъкнал от ноктите на враговете си с Инфундибулума — ключа към всички паралелни вселени. Но свободата му идва на висока цена: баща му е изгубен в някоя от милиардите паралелни вселени на Целостта.
З1 е първата Земя, разработила Портал на Хайзенберг, с чиято помощ може да се прескача между светове, но е поставена под карантина — никой не може да я посети… нито да я напусне. З1 обаче разполага с нещо, от което Еверет се нуждае: начин да открие баща си.
Заедно с капитан Анастейзия Сикссмит, дъщеря ѝ Сен и екипажа на Евърнес, Еверет ще се сблъска със страшната тайна на З1…
А заедно с нея — и на своя най-ужасяващ враг. cite Паоло Бачигалупи (автор на Момиче на пружина) cite Speculative Scotsman cite Kirkus

Бъди ми враг — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Бъди ми враг», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Лицата им се обляха в бяла светлина. Порталът на Хайзенберг се бе отворил. Сетивата на Трин на Еверет М се обучаваха бързо: направеше ли нещо веднъж, никога не го забравяха. Схемите за усилване на изображения понижиха светлината до поносимо равнище. Шарлът Вилие излезе от портала и бялата светлина изчезна.

— Свободно — изкомандва тя.

Войниците отпуснаха оръжия. През кръга от войници пристъпи мъж — опърпан, с оредяваща коса, с шлифер и костюм, които не изглеждаха както трябва. Вратовръзката му беше изкривена.

— Добре дошъл на Земя 10, Еверет. — Мъжът протегна ръка, но се поколеба, когато Еверет М на свой ред се протегна, за да я улови. — Божичко. Изключително. Съжалявам… Дори не си представях, че…

— За бога, Пол, това е само копие — отсече Шарлът Вилие.

— Зная, да, да — рече старомодно облеченият мъж. — Просто… Съжалявам, Еверет, познавах… познавам… твоето копие толкова добре, през целия му живот. Бях… съм… негов близък семеен приятел, почти неофициален чичо.

— Аз не те познавам изобщо — каза Еверет М. — Може би в моя свят не си работил с баща ми. Може би не си бил в Импириъл. — Може би дори не си съществувал.

Старомодно облеченият мъж беше достигнал до същото заключение. Промърмори името си — Пол Маккейб — и се ръкува отпуснато с него, но Еверет М виждаше, че е разтърсен. След което Еверет М видя втория цивилен, зад обръча от войници и сега беше негов ред да изпита внезапен шок.

— Колет?

Тя чу гласа и се намръщи. Еверет проследи как различни емоции преминават през лицето ѝ, докато го оглеждаше — емоции, които не си пасваха заедно. Разпознаване и объркване. Спомен и чувството, че си предаден. Привързаност и ужас.

— Значи искате да го заловя — бе казал Еверет М пред портала на собствения му свят.

— Не, не, не, Еверет — отговори Чарлз Вилие. — Искаме да бъдеш той.

— Хайде, Еверет — каза Шарлът Вилие сега. Токчетата ѝ отекнаха по металния под. — Не се пули.

Войниците отстъпиха встрани. Пол Маккейб също видимо побърза да се отдръпне от нея. Еверет М я последва. Отвъд тежката предпазна врата имаше дълъг, прорязан в скалата тунел, осветен от прожектори и премигващо флуоресцентни лампи. Нищо не можеше да е по-далеч от белите, излъскани, построени от Трин скокови стаи в света на Еверет М.

— Къде сме?

— Портален свят Едно — обясни Пол Маккейб. — Еверет М опита да разпознае акцента му: да, Северна Ирландия. Сега ме мразиш, защото ти казах, че в моя свят си нищо. — Платихме доста добре на маркетингова компания, за да измисли името. Глупава работа, нали? Намираш се в стария тестов тунел под Ламанша от 1970-те. Във вашия свят имате ли си Тунел под Ламанша?

— Имаме три — отговори Еверет М. — Всичките са на магнитни възглавници.

И престани да се опитваш да звучиш като неофициалния ми чичо , помисли си той. Момчето хвърли поглед през рамо. Колет Харт крачеше зад него. Тя улови очите му. Виждам омраза там , помисли си той. Но не към мен. Него не си мразила, така че не можеш да мразиш мен. Към нея, Шарлът Вилие, и него, Пол Маккейб, но най-вече омраза към самата себе си. Накарали са те да направиш нещо, да се превърнеш в онова, което мразиш най-много.

В края на тунела ги чакаше черна кола, точно пред едни колосални метални врати. В рязката флуоресцентна светлина хвърляше отблясъци като втечнена. Еверет М бе виждал такъв отблясък и преди — от полираното купе на една друга черна кола, в момента когато го удари и запрати към съвсем друг живот. Еверет М отпреди сблъсъка и Еверет М, в когото се бе превърнал, бяха толкова различни, че като нищо можеха да са и различни хора. По определен начин наистина го бе убила, онази друга черна кола. Той потръпна.

— Студено ли ти е, Еверет? — попита Пол Маккейб.

— Винаги ми е студено.

Шарлът Вилие седна до Еверет М на задната седалка на колата. Пол Маккейб се возеше отпред. Шофьорът беше едър мъж с бръсната глава, облечен в костюм. Еверет никога не бе виждал някой, който да му напомня по-силно на бандит от филмите. Но мога да те надвия , помисли си Еверет М. Колет Харт бе останала в станцията. Не проговори и дума на момчето по време на краткото минаване през Портален свят Едно, но той почувства трансформацията в емоциите ѝ — от погнуса, през подозрителност, до симпатия. Сигурен беше, че може да разчита на нея като съюзник.

Зимната суграшица изчезваше от небето над Саут Даунс като пометена от дланта на гигантска, нетърпелива ръка. Прокрадваха се лъчите на ниското зимно слънце, които превръщаха мокрия път в ярко острие светлина. Черната кола отнасяше стремително Еверет М покрай дългите опашки от камиони, насочени към Тунела под Ламанша. Всичко беше толкова познато. И толкова странно.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Бъди ми враг»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Бъди ми враг» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Йен Макдональд - Камень, ножницы, бумага
Йен Макдональд
Йен Макдональд - История Тенделео
Йен Макдональд
Йен Макдональд - Река Богов
Йен Макдональд
Йен Макдональд - Новая Луна
Йен Макдональд
Йен Макдональд - Бразилья
Йен Макдональд
Йен Макдональд - Будь моим врагом
Йен Макдональд
Йен Макдональд - Странник между мирами
Йен Макдональд
Йен Макдональд - Санджев и робоваллах
Йен Макдональд
Йен Макдональд - Кольцо Верданди
Йен Макдональд
Йен Макдональд - Волчья Луна
Йен Макдональд
Йен Макдональд - Беглец по равнините
Йен Макдональд
Йен Макдональд - Слеза
Йен Макдональд
Отзывы о книге «Бъди ми враг»

Обсуждение, отзывы о книге «Бъди ми враг» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x