Йен Макдональд - Бъди ми враг

— Нуждаем се от агент на този свят — беше казал Чарлз Вилие под белите светлини на тренировъчната база на Целостта, на една вселена разстояние. — Нуждаем се от някой, който може да се приближи достатъчно до приятелите и семейството му.

— Някой като мен — произнесе Еверет М.

— Позволихме си ужасни неща — обясни Чарлз Вилие. — Причинихме ти неща без твоето разрешение, Еверет. Но не можехме да подминем такава възможност.

— Какво, сега трябва да съм благодарен, че ме превърнахте в РобоЕверет?

— Еверет, Еверет, толкова си циничен. Щеше да умреш. Ние те спасихме.

Така че съм ти длъжник , помисли си Еверет М, докато черната кола се вливаше в безкрайното колело на автомобилното движение по лондонското шосе „Орбитал“.

— Искаме да бъдеш той, Еверет. Ще те внедрим в семейството му. Измислили сме ти прикритие и всичко ще се потвърди. Разполагаме с досие за училището, приятелите и близките му. Доста неща се припокриват, разбира се. Хората от З 2са го закодирали в мнемоничен имплант, но е неминуемо да има празноти, така че историята ти ще бъде, че си пострадал от пристъп на пориомания 3 3 Рядко срещано заболяване, при което хората объркват чувството си на идентичност и често се губят — отключва се от преживени психически травми (смърт на близък човек, катастрофа и пр.). — Б.ред. . Травмата от изчезването на баща ти не ти се е отразила добре и в резултат си получил временно психично отклонение.

— Баща ми е мъртъв — каза Еверет.

— Да, да, разбира се. Съжалявам, Еверет. Бащата на твоето копие. Историята е следната: получил си временен психичен срив, изчезнал си, но полицейският отдел по издирване на изчезнали лица те е открил. Все още страдаш от загуба на паметта. Майка ти… неговата майка… е уведомена, а от полицията ще те върнат у дома.

Сега Еверет М се взираше през прозореца. Пол Маккейб бе престанал с опитите да го заговори. Шарлът Вилие дори не бе направила опит да води някакъв разговор. Седеше кротко и възпитано. От време на време проверяваше грима си в джобното си огледалце. Еверет М оглеждаше света, където го бяха довели насила. Разликите бяха в подробностите. Автомобилите изглеждаха по същия начин, но в този свят се задвижваха от петролни продукти. Същото беше и с електроцентралата в Дартфорд: комините изплюваха изгорели газове от въглеводородно гориво. Така различно от чистите електроцентрали с водороден синтез, които захранваха света на Еверет М. Но пък тези хора бяха разработили Портала на Хайзенберг — и Инфундибулума, портала към Целостта от вселени, което никой друг в Познатите светове не бе успял да постигне. Не. Не тези хора. А баща му.

— Ще се върне. Ще се върне за майка си и сестра си.

— Лора и Виктория-Роуз — беше казал Еверет М.

— Виктъри-Роуз — поправи го Чарлз Вилие. — На този свят малката ти сестра се нарича Виктъри-Роуз. А той ще се върне. И искаме от теб да бъдеш там, когато го стори.

— И какво ще направите, когато го стори?

Чарлз Вилие бе придобил откровено изумен вид.

— Ами разбира се, че ще му отнемем Инфундибулума.

— А тези оръжия?

— Пътува заедно с екипаж от пирати — отвърна Чарлз Вилие. — Злодеи… лоши хора. Не биха се поколебали да унищожат всеки, който се изпречи на пътя им.

За пръв път от началото на брифинга по мисията Шарлът Вилие проговори:

— О, за бога, Чарлз, не сме на карнавална въртележка. Еверет, той е твой враг. Не го подозира, но е така. Не знае с какво разполага, какви вреди може да нанесе, без дори да го осъзнава. В името на нашата обща безопасност… и безопасността на майка ти и сестра ти, дори на неговите майка и сестра… трябва да му отнемем Инфундибулума. Съществуват сили, които представляват заплаха за нас. Ако се доберат първи до Инфундибулума, това ще бъде краят на всичко, което познаваме, на всичките Десет свята. Нуждаем се от сигурност.

Като си припомняше тези думи, Еверет М погледна Шарлът Вилие до себе си. Устните ѝ бяха тънки, но вампирски червени под воалетката на шапката. Заплахата, казваш , помисли си той, заплахата, която ще унищожи всичко, което познаваме. Никога не споменаваш каква е тази заплаха. Но заплахата за мама и Вики-Роуз — знам коя е тя. Това си ти.

Знаеше наизуст забележителностите, които подминаваха в този момент. Сградите и местата, които съставяха картата на живота му. Коминът на пещта в Лий Вали, олимпийският стадион, Уайт Харт Лейн. Еверет М се огледа. Тези рекламни табели на магазини — разпознаваше ги. „Ег Сторс“. „Конок Полиш Супермаркет“. „Софа Кинг“. Ето и Стамфорд Хил. Ето я и портата на Гробищен парк „Абни“. Там, където се случи. Дори автобусната спирка беше на същото място.