Томас Бренън - Доктор Стъклен

Лангтън кимна в знак на съгласие и двамата с Макбрайд се измъкнаха в коридора. Инспекторът знаеше, че колегата му е прав, но тревогата и лошите предчувствия го изгаряха отвътре.

— Сега накъде, сър?

Лангтън премисли вариантите.

— Към Лечебницата. Надявам се да открием нещо за линейката, отнесла тялото на Джейк.

— Ще ми дадете ли само минутка, сър?

— Среща долу — Лангтън прибра палтото си от кабинета и тръгна да търси Хари, за да провери дали не го чакат неполучени съобщения. Не можа да намери момчето, затова просто отиде до бюрото на дежурния във фоайето и зачака сержанта.

— Съжалявам, че се забавих, сър — Макбрайд пристигна цял зачервен, изтича да спре кабриолет пред управлението и задържа вратичката отворена за Лангтън.

— Лечебницата! — извика инспекторът на кочияша и се обърна към сержанта. — Така. Та, разкажете ми за тримата мъже, посещавали Редфърс.

— Не бяха много разговорливи, сър — Макбрайд отвори бележника си и се насили да прочете написаното при силното тръскане на кабриолета по Дейл Стрийт. — Първо отидох у Артър Камерън: адвокат, има кантора на Харъп Чеймбърс. Ерген. Прислужничката му каза, че заминал внезапно, вчера хванал парахода за Канада. Нямаше представа кога ще се върне.

— Планирано пътуване?

— Не, всичко станало в последния момент, така рече момичето.

Лангтън кимна. Нещо беше уплашило адвоката. Или някой го беше предупредил.

— Нататък?

— След това се отбих при Дейвид Хемпълман — рече сержантът, взрян напрегнато в собствените си писания. — Бизнесмен, занимава се с внос-износ, такива работи. Много хубава къща. Женен, с две деца. Съпругата му е огромно женище, носи се като кораб. Както и да е, той отказа да говори. Дори не призна, че познава Редфърс. Ясно се виждаше колко е уплашен, сър. Все си потриваше ръцете една в друга, като че иска да измие нещо от тях. Блед като призрак.

— Ами третият?

— Стивън Пауъл, сър — Макбрайд се ухили. — Изхвърли ме от дома си, все едно съм прост търговски пътник. Рече, че си знаел правата, не бил длъжен да говори с полицията, щял да се обади на адвоката си, дрън-дрън… Но беше уплашен точно като Хемпълман, сър. Може би дори повече. В антрето зад него мернах два големи пътни сандъка.

Значи, разбра Лангтън, някой друг също разполагаше с пълните данни за „клиентите“ на Редфърс. Доʞтор Стъклен. Може би Редфърс дори е работел за Стъклен, бил е връзката между каймака на уважаваното общество и дѐлваджиите. Също така е събирал душите на умиращите. И е държал Сара в мазето си.

Лангтън стисна силно очи и сплете здраво пръсти.

Кабриолетът спря пред стъпалата на Лечебницата. Лангтън задържа входната врата на болницата отворена, за да пропусне прегърбена възрастна женица, която, влачейки крака, влезе във фоайето. После инспекторът пристъпи до будката на портиера и попита кой отговаря за линейките.

— Ами хората в администрацията, сър. Левият коридор, един етаж по-долу, търсите стая номер шест. Не, прощавайте, номер седем.

Лангтън дръпна Макбрайд настрани от множеството пациенти и близки на болни, стълпили се във фоайето.

— Вървете да разпитате в администрацията за линейката, отнесла Джейк. Разберете какво правят със старите си коли, ако ги продават, може би записват някъде кои са купувачите.

— Ясно, сър. Къде да ви търся като приключа?

Лангтън отвърна очи, почувствал странен прилив на вина, който го хвана неподготвен.

— В кабинета на сестра Райт.

Седнала зад бюрото си, сестра Райт го изслуша, без да го прекъсва. Лангтън ѝ разказа за мъжа, загинал на релсите в Едж Хил, за убийството и кражбата на тялото на Мичман Джейк, за оцелелия Дърам. Въздържа се обаче да ѝ сподели за планираното нападение над къщата на Фокнър Скуеър, както и за подозренията си относно професор Колдуел Чивърс.

Докато обясняваше, част от съзнанието му оставаше неангажирана с разказа и не спираше да се удивлява колко леко му беше да разговаря със сестрата. Тя излъчваше спокойно и безкрайно търпение. Без съмнение част от него беше култивирала при многогодишната си работа с болните, от бдението край леглата им. Но навярно друга част извираше от самата ѝ природа. Точно както и Сара, сестра Райт притежаваше естествена, вродена способност да съчувства.

Когато Лангтън приключи, сестрата поклати глава:

— Трудно е да се повярва, че всичко това се е случило за толкова кратко време. И че вие сте успели да разкриете толкова много. Добре сте се справили.

— Аз? Нищо подобно. Дърам е още на свобода, както и убийците на Кеплер. А доʞтор Стъклен може преспокойно да влезе в самото управление на полицията и да отнесе от там тялото на съучастника си.