Томас Бренън - Доктор Стъклен

Фосфоресциращите стрелки на оставения на нощното шкафче швейцарски часовник показваха шест и двадесет. Лангтън се повлече към банята с все чаршафите, увити около тялото му като римска тога. Започна да се мие, но се обърна, когато на вратата на спалнята се потропа.

— Моля да ме извините, сър — Елси влезе, зърна усуканите чаршафи и веднага отвърна очи от Лангтън. — Имате гост.

— По това време?

Все така извърната настрани, Елси му подаде визитка: Професор Колдуел Чивърс .

— Настаних го в гостната, сър. Да слагам ли кафето?

— Дай ми десет минутки, Елси.

Докато несръчно се мъчеше да се измие и облече, Лангтън мислеше напрегнато какво ли иска професорът и как е редно самият той да се държи с него. Като със заподозрян? Като с главен заподозрян? Дали реакцията на Лангтън няма да подскаже на Чивърс, че е под подозрение?

Закопчавайки жилетката си и приглаждайки коса с ръка, инспекторът затрополи надолу по стълбите и влезе в гостната.

— Инспекторе. Простете, че ви се натрапвам така рано — професорът остави чашата с кафе, която държеше, стана на крака и подаде ръка.

След миг колебание, Лангтън я стисна.

— Професоре. Рано ставате.

— Винаги, инспекторе. Установил съм, че часовете на деня не ми стигат, за да свърша всичко, което бих желал. Но това не е извинение да нахълтам в дома ви по това време.

Професорът стоеше пред решетката на камината, където новият огън все още топлеше слабо. В стаята продължаваше да цари нощният хлад и във въздуха се носеше тежкият мирис на блатна вода от дрехите на Дърам.

— Трябва да ви кажа, че прислужничката ви отлично се погрижи за мен — отбеляза професорът. — Очевидно е много добро момиче.

— Елси ми е от голяма помощ.

— Друга прислуга имате ли?

— Само готвачката — отвърна Лангтън, чудейки се защо ли професорът се интересува от домакинството му.

— Само една домашна помощница? В такава голяма и уютна къща? — професорът сръбна още кафе и се усмихна. — Не знам какво щях аз лично да правя без прислугата у дома — без лакеите и прислужничките, без градинарите и готвачките. Свикваме да разчитаме на тях, нали?

— Предполагам, че да — Лангтън наля кафе и на себе си и огледа ранния си посетител от главата до петите. Макар с чисти дрехи и гладко обръснат, професорът излъчваше настроение на напрегнато нетърпение, сякаш се е отбил тук на път от една изключително важна задача към друга, не по-малко важна. Тялото му не можеше да си намери място. В искрящите му очи сякаш се мяркаха електрически искри.

Нима наистина това беше доʞтор Стъклен? Професорът определено отговаряше на описанието — със сигурност високоинтелигентен, с необходимата научна подготовка. А и еклектичната колекция в имението му потвърждаваше вечно мъчещото го страстно любопитство.

Дали професорът беше пресякъл границата между науката и убийството?

— Напуснахте внезапно приема онази вечер — каза професорът. — Чудех се дали не сме ви разстроили с нещо.

— Кои вие?

Професорът се усмихна.

— Моите приятели и познати си имат свои любими теми, свои, така да се каже, хобита, и понякога, когато говорят за тях, могат да бъдат доста… натрапчиви.

— Намерих гостите ви за изключително интригуващи — отвърна Лангтън, мислейки какъв е истинският мотив за посещението на професора. Със сигурност не беше дошъл да се извинява. — Щях да остана и по-дълго, но дългът на полицай ме зовеше другаде.

Професорът се поколеба, после попита:

— Дѐлваджиите?

— Същите.

Професорът пристъпи до огъня и остави чашата си на полицата над камината. За момент остана загледан в пламъците.

— Боя се, че доʞтор Стъклен присъстваше на приема ми.

Лангтън се втренчи в него.

— Какво ви кара да мислите така?

— Ето това — професорът бръкна в джоба на сакото си и извади от там сгънат лист цветна хартия.

Лангтън го взе и го огледа: дебела, скъпа хартия, върху която с черно мастило с изящна прецизност бяха изписани три символа. Един до друг бяха изобразени кучешка глава, нива със зряла пшеница или царевица и лодка.

— Египетски ли са?

Професорът кимна.

— Първият йероглиф е знакът на Озирис, богът на мъртвите и възкресените; вторият представлява готова за жътва нива; третият е барката на Амон Ра, символ на прераждането и новото начало.

Лангтън му върна листа.

— Какво свързва това с доʞтор Стъклен?

— Предполага се, че той също проявява силен интерес към египтологията.

— Никога не сте ми казвали това.