Томас Бренън - Доктор Стъклен

— Смятали сте, че бурите заплашват Свода?

— Отначало да — отвърна Дърам.

— А сега?

— Не съм сигурен. Може би все така става дума за братята бури, които играят някакъв сложен двоен блъф, но нещо ме съмнява. Не те, някой друг иска да разруши Свода. Друга ръка дърпа конците.

Но защо? — зачуди се Лангтън. Причините на бурите да мразят Свода, макар и нелогични, поне бяха ясни.

Дали да повярва в думите на Дърам? Може би и агентът играеше някаква своя игра с Господ знае какви мотиви. Инспекторът прехвърли в съзнанието си всичко, което знаеше за Дърам, Кеплер и Фелоус.

— Не разбирам. Защо направо не се свържете с майор Фелоус? Или да ми бяхте казали истината от самото начало, вместо да бягате.

— Не знам на кого да вярвам — отвърна Дърам. — Някой знаеше кои сме аз и Ейбъл и реши да ни затвори устите. Адресът на Док Роуд е бил капан — очаквали са двамата да отидем заедно. Ако бях отишъл и аз, сега щяхте да търсите и моето лице.

Дърам допусна онова, което Лангтън вече усещаше в случая: ръката на ловък, но умопобъркан кукловод, при това отлично скрит и по-добре осведомен и от полицията, и от жертвите си.

— Познавате ли доʞтор Стъклен?

Дърам го стрелна с остър поглед.

— Знам за него, да. Повечето от хората в лагера бяха дочували слухове за Стъклен.

— Дали той не е вашият заговорник? Възможно ли е той да стои зад всичко това?

Вместо да отговори направо, Дърам каза:

— Двамата с Ейбъл бяхме като козички, вързани на поляната, за да примамят тигъра да излезе от скривалището си. Бяхме примамка. Или пък сме били пратени за отвличане на вниманието.

— Дали майор Фелоус наистина би постъпил така с вас?

Дърам потри челото си.

— Не знам. Вероятно. Ако е смятал, че е наложително.

Дори и да беше усетил моментното разсейване на Дърам и възможността да го атакува и обезвреди, Лангтън я пропусна. Беглецът се взря в него с очи, зачервени от умора или от треска, а може би и от двете.

— Още щом чух, че татуирано тяло е изплувало на Албърт Док, разбрах всичко. Ейбъл не се беше прибрал предната вечер в квартирата. А после се появихте и вие.

А ти побягна , помисли си Лангтън. Може би трябваше да последвам примера ти.

— Елате с мен в управлението. Ще ви държа настрани от Фелоус, ако така желаете, поне докато не установим твърдо на чия страна играе той. Имате думата ми.

Дърам се усмихна.

— Дума лесно се дава.

— Аз никога не лъжа.

Усмивката на беглеца изчезна. Дърам се втренчи в инспектора и отвърна:

— Почти ви повярвах, инспекторе. Но ако вляза в полицейското управление, ще изляза от задната врата в дървен костюм. Фелоус не е единственият с тайна мрежа от информатори.

Лангтън се сети за информацията, която постоянно изтичаше от кабинета му и за смъртта на Мичман Джейк. Главното управление на ливърпулската полиция, едно място, което трябваше да предлага стопроцентова сигурност, вече не беше гаранция за нищо.

С едно бързо движение Дърам скочи на крака и се отправи към вратата. Държеше револвера отпуснат до крака си.

— Чакайте — повика го Лангтън и се надигна от креслото. — Кой е доʞтор Стъклен? Кажете ми.

Дърам се поколеба, после поклати глава.

— Смятам, че знам самоличността му — настоя Лангтън.

— Не мисля, че знаете повече от мен — отвърна Дърам и отвори вратата към антрето. — Когато със сигурност узная самоличността му, ще можете да отидете да приберете безликото му тяло от Мърси. Може би и това на Фелоус.

При тези думи Дърам изчезна. Лангтън изтича в антрето. Леден въздух нахлуваше през отворената входна врата. Лангтън измъкна собствения си пистолет от палтото и изтича вън на стъпалата.

Улицата беше съвършено пуста. Под жълтата светлина на лампите блестяха снегът и ледената корица на тротоара. Нито звук от стъпки или колела на карета. Нищо, освен вятъра, огъващ голите клони на дърветата.

Лангтън се събуди рязко с усещането, че от момента, в който беше затворил очи, до първите дневни лъчи е минала само секунда. Лежеше на широкото махагоново легло и всичките му мускули бяха пренапрегнати от страх. Не можеше да си спомни втория си кошмар, но чувстваше останалата след него утайка от неясен, аморфен ужас, подобно на бляскавия отпечатък върху ретината, когато погледнем право в слънцето и после затворим очи.

Направи усилие да успокои бясно биещото си сърце и седна в леглото сред усуканите чаршафи. Спомни си Дърам — или и него беше сънувал? Не, мъжът го беше посетил наистина. Миризмата на тунелите се усещаше навсякъде.