Томас Бренън - Доктор Стъклен

— Мога ли да я видя? Голямата намотка?

— Боя се, че не, сър — отвърна управителят. — Мосю Де Вер си я прибра още преди седмица. Типът на каруцата, която дойде да я вземе, беше едър като мечка, но дори и той едва успя да я повдигне, за да я натовари.

Това трябваше да е бил Джейк.

— Де Вер поръчвал ли ви е друго?

Управителят се зачете в журнала.

— Стои петдесет метра тройно преплетена медна жица… десет от най-големите ни медни клеми… и двадесет медни пръчки за заземяване, всяка по метър и двадесет. Всичката тази стока е платена и господинът си я е взел.

— Не ви поръчвал повече намотки обаче?

— Не, сър — управителят затвори журнала с прашно „туп“. — В последното си писмо мосю Де Вер ни написа, че няма да има нужда повече от услугите ни.

Тръскащият се кабриолет пое с Лангтън към управлението и по пътя той гледаше през прозорчето и се питаше какво ли се кани да прави Стъклен със замислената гигантска машина. Ако нейната миниатюрна версия — тази, която инспекторът беше видял в къщата на Редфърс и в дома на мисис Баркър — прехвърляше в делва душата на един-единствен човек, то логиката сочеше, че новият, грамаден апарат трябва да е предвиден за улавянето на множество душѝ наведнъж. За жътва на душѝ.

Кабриолетът излезе от Джамейка Стрийт и, минавайки напряко под железопътния надлез, се вля в натовареното движение по Док Роуд. От водите на Мърси изникна Трансатлантическият свод. По всичките му кули бяха издигнати знамена, които чакаха порива на бриза. Дори от това разстояние мостът изглеждаше някак не на място, някак невъзможно голям. Лангтън се опита да си представи тълпите, които щяха да гъмжат по него утре. Хиляди и хиляди хора. Струпани заедно.

После си спомни ключа на Мичман Джейк, гравирания на него сложен стилизиран символ на мост. Ако доʞтор Стъклен наистина замисляше нещо срещу Свода, как точно се канеше да осъществи плана си? Според майор Фелоус бяха взети всички възможни предпазни мерки: екипите му бяха претърсили навсякъде за експлозиви, по време на церемонията по откриването трафикът по реката щеше да бъде спрян. Дори рекламните дирижабли щяха да останат на земята. Хората на Фелоус щяха щателно да проверяват всеки гост, да следят всяко движение.

Но Лангтън продължаваше да се тревожи. Ако доʞтор Стъклен беше замесен, обичайните предпазни мерки можеха да се окажат недостатъчни. Плановете на един луд с отлични познания върху най-модерните постижения на съвременната наука със сигурност бяха изключително находчиви. Сигурно обаче Стъклен е бил принуден да постави огромната си машина някъде в непосредствена близост до предполагаемите си жертви? Значи, близо до Свода? А подобно нещо не би могло да стане незабелязано.

Лангтън поръча на кочияша да побърза. Ключът със сигурност беше в къщата на Фокнър Скуеър. Можеше да телефонира на Форбс Патерсън още от Джамейка Стрийт, но се сети колко лесно изтичаше информацията от управлението. Обаждане от там беше предупредило Редфърс. Пак от управлението някой захранваше със сведения вестниците. Не, трябваше да се види лично с Форбс Патерсън, за да организират акция срещу Фокнър Скуеър.

Кабриолетът най-сетне си проправи път през наводнените с хора улици, покрай знамена, вимпели и фонтани от ленти в червено, бяло и синьо, Лангтън изтича в кабинета си и завари там Макбрайд. Сержантът вдигна очи от бележката, която пишеше.

— Тъкмо ви оставях съобщение, сър. Нямах много късмет с тия тримата от списъка.

— Ще ми кажете след минута — отвърна Лангтън и хвърли палтото си на закачалката. — Хайде с мен.

Намериха Форбс Патерсън на долния етаж. Лангтън обясни възможно най-сбито всичко, което беше научил за къщата на Фокнър Скуеър.

— Не ме бройте — отвърна Патерсън. — Пърсел командирова всичките ми свободни хора на откриването.

— Тогава да отидем още сега, ние тримата — Лангтън бутна Макбрайд пред себе си и пое към вратата.

— Чакай. Познавам Фокнър Скуеър. В тия големи стари къщи можеш да скриеш цял полк. Ще ни трябват хора на задните изходи, в околните улички, по целия площад.

— Но нали казваш, че…

— Дай ми един час — Патерсън посегна към телефона. — Някои хора имат да ми връщат услуги.

Лангтън се поколеба. Просто чувстваше как губят ценни минути. Всеки пропуснат от тях миг даваше на доʞтор Стъклен нова възможност за действие.

Сякаш прочел мислите му, Форбс Патерсън отпусна ръка върху слушалката на телефона и каза:

— Имай ми доверие, Лангтън. Ако сега отидеш на място, само ще прогониш Стъклен от бърлогата му. Не искам да поемаме този риск. Твърде много пъти се изправяме неподготвени срещу него.