Томас Бренън - Доктор Стъклен

Форбс Патерсън беше заръчал на кабриолетите да ги оставят на Катрин Стрийт — на около километър от мястото на атаката. Отначало Лангтън си помисли, че това е престараване, но после се сети колко пъти досега дѐлваджиите им се бяха изплъзвали от ръцете. Сега, когато хвърли поглед към Патерсън, видя, че раменете на колегата му са изопнати от напрежение, а в очите му свети желанието за победа.

На кръстовището с Бедфорд Стрийт от сенките при близките входове се отделиха още двама цивилни полицаи и се присъединиха към групата без никакъв коментар. Лангтън се зачуди дали доʞтор Стъклен няма разположени наоколо постове, които лесно биха забелязали осмина яки мъже да крачат енергично през площада. Но тук снегът им се притече на помощ — поривите и вихрите му ги скриваха и караха пешеходците, с които се разминаваха, да сведат ниско глави, съсредоточени единствено върху мисълта да се приберат по домовете си.

После през снажната пелена изникна табела: Бек Сандън Стрийт . Почти бяха стигнали.

Форбс Патерсън вдигна ръка, за да спре групата. Напред беше само Сандън Стрийт и после площада с красивите четириетажни къщи. На отсрещния тротоар на Сандън група дрипави скитници бяха протегнали ръце над нажежен мангал. Алени въглени и черен пушек на фона на белия сняг. Един от мъжете край мангала стана, размина се ловко с няколко каруци и кабриолети по Сандън Стрийт и бавно приближи полицаите. Почти ги беше подминал, когато рязко свърна и се скри в един вход, последван от Форбс Патерсън.

— Никой не е влизал или излизал през последния час, сър — докладва скитникът. Дъхна върху напуканите си ръце да ги стопли и запристъпва от крак на крак, треперейки в тънката си куртка. — Един кабриолет пристигна преди около половин час, един дребосък в наметка с качулка слезе от него, влезе в къщата, но не е излизал повече.

— Други посетители?

Цивилният агент поклати отрицателно глава.

— Вътре обаче има много хора, сър. Повечето лампи светят, на приземния етаж свири музика.

— Спипахме ги — Форбс Патерсън се усмихна на Лангтън, после се обърна пак към треперещия си колега. — Прибирай се у дома да се сгрееш, Дженкинс.

— Благодаря ви, сър, но бих искал да остана до края.

— Браво на теб — Патерсън плъзна поглед по хората от екипа си, после се взря в отсрещната страна на Фокнър Скуеър.

Лангтън се зачуди колко ли хора имаха да връщат услуги на Форбс Патерсън.

— Самата къща наблюдава ли се?

— Да, през последните два часа Дженкис е бил тук отпред, на задния вход е Симпсън — Форбс се поспря, за да пусне каруцата на един търговец на въглища да мине пред него по улицата, и пак забърза. — Към момента още петима ду̀ши трябва да ни чакат на главния вход и край градината. Доʞтор Стъклен ни е в ръчичките като плъх в капан. Няма къде да мърда.

— Откъде сме сигурни, че той е вътре?

— Дребосъкът с качулката — отвърна Форбс. — Мисля, че това е нашият човек. Този път го сгащихме.

Лангтън се надяваше това да се окаже вярно.

Пред тях се ширна Фокнър Скуеър. Сред поривите на снежната фъртуна неясно се мяркаха удивителните знаци на железните пръти около градините и клоните на голите, подобни на скелети дървета. Прозорците на високите къщи грееха в жълто и бяло. Лангтън забърза след Форбс Патерсън, който спря пред стълбището на грамадно градско имение с елегантна фасада от червени тухли. Всичките прозорци на имението светеха. От долните стаи долиташе приглушено пиано. Черната входна врата изглеждаше тежка и стабилна.

Форбс Патерсън се дръпна да направи място на двама от детективите си. Първият от тях измъкна от джоба си грамадно длето и го опря в ключалката. Пред смаяния поглед на Лангтън вторият извади чук от гънките на широкия си шинел. Двамата заеха неподвижно позиция и зачакаха.

Патерсън си погледна часовника, допря полицейската свирка до устните си и три къси остри сигнала пронизаха студения въздух.

С първия удар на чука длетото разби ключалката на парчета. Вторият удар направо извади вратата от пантите. Детективите нахлуха в антрето с револвери в ръце.

— Полиция!

Лангтън се втурна към стълбите, търсейки входа към мазето. Край него врати се разтваряха с трясък, ботуши трополяха по паркета. Сърцето му препускаше. Револверът в дланта му беше лек като перце.

Няколко стъпала надолу, врата, боядисана в бяло. Инспекторът завъртя бравата. Усети някого зад гърба си, обърна се рязко, видя Макбрайд и му кимна. Двамата поеха по коридора зад вратата. От тавана им светеше гола електрическа крушка. Зад още врати мернаха кухня, помещение за миене на съдовете, перално, килери с храна. Никъде нямаше жива душа.