Томас Бренън - Доктор Стъклен

Глезените на Джейк също бяха приковани с верига към тухлените крака на масата. Между краката му беше оставена очукана метална кофа — застоялото зловоние сякаш полепна по гърлото на Лангтън.

След малко сержантът се върна и донесе два стола. Патерсън седна до масата точно срещу Джейк и направи знак на Лангтън да стори същото. Вратата на килията се затвори с трясък. Двамата полицаи застанаха на пост от двете страни на масата, отпуснали палките до бедрата си. Патерсън измъкна от джоба си изписан на машина лист и го повдигна към светлината.

— Джейкъб Самюъл Игнейшъс Конрой — прочете. — По-известен като Мичман Джейк. Постъпва в търговския флот на тринадесетгодишна възраст. На двадесет и пет е освободен от там заради физическо нападение над офицер по време на служба. След това плава на различни кораби, някои от тях са ни известни, други — без съмнение повечето — не. Излежава присъди в Макао, Алабама, Филаделфия, Буенос Айрес…

Патерсън пусна листа на масата и се усмихна на Джейк.

— Мога да продължа, но е безсмислено. Издирван си в половината свят, Джейк. Животът ти като волна птичка приключи.

Джейк се взираше в масата така съсредоточено, сякаш на камъка имаше написано нещо.

— Какво имаш да кажеш? — продължи Патерсън. — Нищо? Арестувах те за жестоко телесно нападение и опит за убийство. Помниш ли стария Сила Аштън? Ами Пиеро Тони? Ами дребната работа, дето я свърши в Рок Фери? Всичките тия истории сами по себе си са достатъчно лоши. Но снощната лудория… Да ти кажа, за нея вече ще намажеш въжето, Джейк. Това беше убийство.

Нищо. Джейк с нищо не показваше, че изобщо чува думите на инспектора.

— Съучастникът ти е мъртъв, Джейк — проговори Лангтън. — Сгази го влак на Едж Хил.

Тук Джейк погледна мръсотията по костюма на Лангтън, кръвта и греста. Думите на отговора се изтъркаляха с ръмжене от устата му, подобно на камъни в кариера.

— Негова си работа.

— Значи ти ще поемеш пълната вина — каза Патерсън. — Ще увиснеш заради смъртта на болното момиче.

— Нищо общо нямам — отвърна Джейк. — Той я бодна. Аз носих чантата.

Лангтън погледна Форбс Патерсън. Джейк имаше право и ако се придържаше неотстъпно към тази си версия, щеше да се размине с годинка-две зад решетките.

— Ами другите ти престъпления, Джейк? — продължи Патерсън. — Май съм събрал достатъчно материал да те държа на топло през остатъка от живота ти. А може дори да ми стигне да ти окача въжето за нещо друго, ако не за убийството на болното.

Гигантът сви рамене, веригите му издрънчаха.

— Квото щеш прави.

— От какво се страхуваш? — попита Лангтън. — Защо не ни разкажеш за хората, които те забъркаха във всичко това?

— Нищо нямам за разказване.

— Чувал ли си името Редфърс? Доктор Редфърс?

Никакъв отговор.

— Помогни ни и ще помислим за по-лека присъда — обади се Патерсън. — Не ставай глупак.

Лангтън и Форбс Патерсън бомбардираха великана с въпроси до момента, в който зората се показа в зарешетеното прозорче високо горе над каменната койка на арестанта. Джейк не се огъна. Така и не каза кой е пратил него и мъртвия доктор на адреса в Уейвъртрий.

Изтощен, Лангтън се отпусна на стола. Виждаше, че Патерсън е в същото състояние. Дори двамата полицаи клюмаха. Само Джейк изглеждаше несломим. Като статуя или като някой от египетските барелефи на професора, той просто седеше, сякаш чакаше нещо.

Най-сетне Патерсън се протегна и попита за петдесети или може би за стотен път:

— За кого работиш, Джейк? Хайде, човече. Кого толкова защитаваш?

Нищо.

Лангтън се обади:

— Доʞтор Стъклен наистина ли е толкова могъщ?

Бърз поглед изпод гъстите вежди на Джейк, но отново мълчание.

— Можем да те защитим — каза Патерсън. — Разкажи ни за доʞтор Стъклен и ще те пратим на някое безопасно място.

Никакъв отговор.

Лангтън погледна Патерсън, който поклати глава и се изправи с думите:

— Губим си времето, Лангтън. Да го обесят пък в крайна сметка. Бог знае, че си го е заслужил.

Лангтън опита да провери едно последно име:

— Ами професор Колдуел Чивърс, Джейк? Познаваш ли го?

Масивната глава само се поклати.

— Няма да говоря. Доʞтор Стъклен ще се погрижи за мене.

— Доʞтор Стъклен ще те убие при първи удобен случай. Ти си пречка, Джейк. Знаеш твърде много.

Джейк положи глава върху окованите си ръце и не каза и дума повече.

— Оковете го за койката до второ нареждане — рече Форбс Патерсън на двамата полицаи и заблъска по дебелата врата. Вече вън се обърна към Лангтън: