Томас Бренън - Доктор Стъклен

Затича към стената. Все още носеше фенера, който му беше дал единият от полицаите. Плъзна лъча по стената и забеляза пресни следи. Петно от черен лак, останало по камъка от ожулена кожена обувка.

Лангтън прибра фенера в джоба си и се покатери на стената, следвайки пътя на бягащия доктор. Отгоре се поколеба, но после възседна широкия горен ръб. Под него зейна лабиринтът на релсите на разпределителната гара Едж Хил — езеро от мрак, изпъстрено с червените и зелени светлини на семафорите, подобни на животински очи.

Не можеше да прецени колко високо над релсите се издигаше стената. Семафорите изглеждаха на около два и половина или три метра под нивото на Ботаник Роуд. Знаеше и че отправилите се към Ливърпул влакове влизат в тунели, потъващи дълбоко под земята тук наблизо, за да излязат отново на повърхността километри по-нататък, чак на Лайм Стрийт. Докторът обаче беше побягнал към релсите.

Лангтън потрепери под пронизващия вятър и полека заспуска крака към мрака под себе си от отвъдната страна на стената. Увисна на ръце, които веднага го заболяха. Потърси опора под себе си, но под нозете му нямаше нищо. Отпусна се постепенно в пълния си ръст и, дращейки отначало по камъка, протегнатите пръсти на краката му най-сетне докоснаха земята долу. Инспекторът се пусна и падна.

Земята обаче рухна под тежестта. Той залитна, опитвайки се да се задържи. Невидими в тъмното бодли и остри камъчета се забиха в дланите му, но Лангтън продължи да пада, затъркаля се, запремята се все надолу и надолу по стръмен чакълен скат. Замръзнали клонки пращяха под него. Камъните го блъскаха и изкарваха въздуха от дробовете му. Сви се на кълбо и притисна глава към гърдите си. Падането продължи сякаш минути.

А после, с един последен зашеметяващ сблъсък, Лангтън падна на дъното и се просна по очи до склона. Остана неподвижен, замаян и натъртен. Усети вкус на кръв в устата си, но май нямаше счупени кости. Счупен беше само фенерът в джоба му. Опипа другите си джобове за револвера. Стисна пистолета в дясната си ръка, извади го и полека се изправи на крака и се огледа.

Стоеше досами лъскавите влакови релси. Стената и улицата се издигаха на метри над главата му. Полюляващ се и изпускащ пара влак изплува от мъглата на двадесетина метра от инспектора, надвесил отгоре му единственото си фенерно око. После неочаквано зави и потъна в тунел, а облакът издишан от локомотива пушек от изгорелите в пещта въглища полегна върху товарните вагони.

Шумът от влака затихна и инспекторът пое напряко през релсите. Докторът можеше да е навсякъде. Ако беше паднал от стената по същия начин, накъде би се отправил? Какъв шанс за бягство би имал тук?

Лангтън прекрачваше релсите, стъпвайки на дървените, напоени с грес траверси. Чакълът хрущеше под краката му. Тук долу, в дълбочината на изкопаната под нивото на града разпределителна гара, беше доста по-студено. С окървавената си лява ръка инспекторът се загърна по-плътно в тънкото официално сако. Дясната стискаше револвера в готовност.

Още релси. Още траверси. Колко ли линии се пресичаха тук? Колко ли семафори, посоки и стрелки се срещаха на това място? И по коя ли линия беше поел беглецът?

Лангтън застана под дървения стълб на един семафор и се заслуша. В далечината се чу влакова свирка. Вятърът свистеше. Някъде отгоре — жуженето и прещракването на падащото сигнално рамо на семафора, сменил светлината си от червена на зелена. Напред — жуженето и прещракването на следващите семафори по линията.

А после, съвсем наблизо, хрущене по чакъла.

Може би беше плъх. Без съмнение, в тунелите ги имаше с хиляди. Но плъх не би вдигнал толкова силен шум.

Лангтън пристъпи напред, стараейки се да стъпва само върху траверсите, но не и върху чакъла. Стъпките се зачуха по-силно. Мъглата се виеше на кълба, но не навсякъде беше еднакво гъста: понякога бе съвсем плътна, понякога — само омара. Лангтън се втренчи в посоката, от която му се стори, че дойде шумът. Насочи пистолета и се стегна в готовност.

Порив на вятъра разкъса мъглата. Докторът стоеше само на десет метра от инспектора с голия кинжал в ръката си. Втренчи се изненадано в Лангтън. После побягна.

— Спри или ще стрелям! — викна инспекторът и вдигна оръжието. — Спрете, докторе!

Мъжът продължаваше да тича. Над релсите, над траверсите, размахвайки острието в ръката си.

Лангтън стреля във въздуха. Мъжът се препъна, но не спря. Лангтън изруга и го последва.

Зад гърба му долетяха ревът и писъкът на приближаващ влак, който изскочи от един от тунелите. Земята се разтресе. Облаци пара се смесиха с мъглата. Лангтън се съсредоточи върху бягащия мъж. Отпред докторът се препъна отново и се подхлъзна на мазните траверси. Хвърли поглед към Лангтън и затича още по-бързо.