Томас Бренън - Доктор Стъклен

Лангтън се изправи на крака и се загледа в останките от доктора беглец. Вдигна очи към бараката на стрелочниците, откъдето го гледаха две лица, притиснати до стъклото на прозореца. После Лангтън се преви и повърна върху студения мазен чакъл.

Откритият огън обливаше с топли вълни кабинета на Форбс Патерсън. Лангтън протегна крака и длани към пламъците в опит да прогони стисналият го в здрава хватка студ. Съсипаният му вечерен костюм беше омазан в грес и кал, охреночервени петна от засъхнала кръв покриваха маншетите на ризата и обувките му.

Инспекторът се съсредоточи върху пламъците в камината. Зад себе си чуваше как чекмеджета се отварят и затварят, после тапа изскочи с тих пукот от бутилка, звънтене на чукнали се чаши.

— Изпий това — Патерсън му подаде чаша кехлибарено питие. — Запасът ми за спешни случаи.

Лангтън не отказа. Вдиша аромата на торф и лютичета, после отпи сериозна глътка от уискито и то опари гърлото му. Инспекторът протегна чашата да му долеят, после я положи на корема си.

Патерсън придърпа един разнебитен стол до огъня, седна и отпусна своята чаша на коляното си. След минута мълчание каза:

— Защо онзи не е направил опит да се спаси? Какво го е накарало да остане на релсите?

Без да отмества очи от пламъците, Лангтън отвърна:

— Страхът.

— А защо пак страхът не го е накарал да се дръпне? Знам, че аз бих се дръпнал, ако към мене летят два влака.

— На света има неща, по-лоши от смъртта — отвърна Лангтън. — Това бяха думите му. Боеше се от нещо толкова силно, че предпочете бързата смърт.

— От нещо? — попита Патерсън. — Или от някого?

Лангтън кимна. Мъжът, загинал на релсите в Едж Хил, беше само наемник, изпълняващ чужди заповеди — заповедите на човек, който му е вдъхвал страх, по-силен от всичко на света.

— Доʞтор Стъклен.

— Така трябва да е — отвърна Патерсън. — Как ще го докажем е съвсем друг въпрос. Поне Мичман Джейк ни падна в ръчичките.

— Къде е?

— В килиите в мазето — Патерсън пресуши чашата си и стана. — Ще дойдеш ли на разпита?

Лангтън сведе поглед към мръсните си дрехи. Знаеше, че първо трябва да се прибере у дома и да се преоблече. Изобщо не се интересуваше от външния си вид, но продължаваше да усеща в ноздрите си миризмата на пушек, а петната от кръв непрекъснато му напомняха за прегазения.

Гаврътна последната си глътка уиски.

— Идвам.

Двамата инспектори слязоха в мазето. Толкова рано призори, тъкмо преди да удари пет сутринта, цялото управление принадлежеше на неколцината дежурни офицери и на чистачките. Приведените жени спираха за миг да бършат пода при стъпките на Лангтън и Форбс Патерсън, за да напомнят на инспекторите да внимават, за да не се подхлъзнат по мокрото.

— Защо му викат Мичман Джейк? — попита Лангтън.

— Преди е бил моряк и прякорът му е останал. Никога преди не съм говорил с него, въпреки че сме по петите му вече от година.

— И си сигурен, че работи за доʞтор Стъклен?

— Доколкото изобщо човек може да бъде сигурен в нещо, когато става дума за този тип — Форбс Патерсън стрелна Лангтън с поглед. — Информаторите веднага клякат, достатъчно е само да зърнат някоя и друга лира или да им припомниш колко са дълги коридорите в затвора. Такъв е сценарият обикновено. Спомени им само доʞтор Стъклен обаче и млъкват като риби.

Сержантът, охраняващ килиите в мазето, видя инспекторите и отключи решетъчната врата.

— Пратили сте ни някакво изчадие адово, сър, дума да няма.

— Проблеми ли ви създава? — отвърна Патерсън.

Сержантът потри стремително потъмняващата синина на брадичката си.

— Вече не. В карцера е, в дъното.

По облицования с бели плочки коридор една след друга се редяха яки, боядисани в черно метални врати. Сержантът плъзна настрани капака на прозорчето на последната от тях и превъртя ключа в ключалката.

— Повикайте ме, ако имате нужда от нещо, сър.

В килията с неизмазани тухлени стени Лангтън видя двама едри полицаи с бичи вратове, седнали на еднокраки столчета от двете страни на каменна маса. На коленете им лежаха тъмни дървени палки, големи като бухалки за крикет. Двамата се изправиха и преместиха столчетата си до стената.

— Засега е кротък, господа инспектори.

Над масата светеше гола електрическа крушка, покрита с разкривена метална мрежа, и хвърляше светлина върху широките врат и рамене на Мичман Джейк. Мъжът повдигна бръснатата си глава и изгледа Лангтън и Форбс Патерсън с тъпите си подути очи. Кожата на челюстта и около скулите му вече се покриваше със синини. Засъхнала кръв багреше кокалчетата на грамадните му ръце, оковани към масата със стоманени белезници.