Томас Бренън - Доктор Стъклен

Ръбът на брега наближи. Лангтън усети как го подхващат, издърпват и оставят върху чакъла. Остана легнал в краката на Лойд, дишайки тежко. Всеки мускул по тялото му пищеше от болка. Погледна кървавите си длани, покрити с дълбоко забили се в плътта твърди конопени нишки.

— Да не ви е омръзнал животът? — викна Лойд. — Живо самоубийство!

Лангтън едва-едва си възвърна дъха и каза:

— Благодаря.

— Ами да. Има защо — Лойд махна с ръка да пропъди започналите да се трупат зяпачи. — Хайде, пръскайте се. Оставете човека на мира.

Лангтън с труд се изправи на крака и надникна от ръба.

— Дърам избяга. Влезе в един от тунелите там долу.

Лойд застана до него и се изплю в реката.

— Ами късмет му пожелавам. За нищо на света не бих се заврял там.

— Къде ли води тръбата?

— Кой знае? Целят бряг е надупчен от едновремешни и нови тунели като швейцарско сирене. Шахти вървят нагоре, надолу, настрани и навътре в сушата. Вашият човек може да излезе навсякъде. Ако оцелее.

Колкото и да се стягаше Лангтън, колкото и да мислеше, че знае какво го чака, болката се впи в дланите му като нажежено до бяло острие. Ръцете му се свиха инстинктивно в юмруци, той примигна и в последния момент преглътна ругатнята, увиснала на езика му.

— Предупредих ви — каза сестра Милн. — Хайде сега, дайте да ви видя ръцете.

Неохотно, като малко дете, Лангтън разтвори длани. По ожулената плът, одрана до кръв от конопеното въже, се редяха тъмнокафяви ивици йод. Инспекторът отвърна поглед, когато сестрата приближи отново напоения с лютива течност тампон. Тя се приведе напред и се зае да почиства раните с внимателни движения. Този път не болеше толкова, но въпреки това всеки нерв на ръцете на инспектора буквално виеше.

Сестра Милн затвори шишето с кафявата течност и хвърли мръсния тампон.

— Готово. Сега да ги почакаме да позасъхнат.

— Благодаря ви.

Лангтън седеше на стар, домъкнат отнейде училищен чин, положил ръцете си с дланите нагоре върху протритата от употреба горна дъска. Острото ухание на дезинфектанта витаеше из стаята и се смесваше с мириса на самата сестра Милн — карболова болнична миризма и пот.

Мистър Лойд беше довел инспектора в малкия лазарет на лагера — просто стаичка в една от преките на бедняшката главна улица. С изправената до стената брезентова носилка, с вехтите кушетка и маса и смрадта на кал и химикали лазаретът напомни на Лангтън за превързочните пунктове в Трансваал. И там на сестрите се налагаше да помагат на ранените не с истински превръзки, а с каквото им попаднеше под ръка.

Видът на сестра Милн пък напомни на инспектора за сестра Райт. Жената срещу него носеше същата униформа като сестрите в Лечебницата: тъмносиня туника, бяла престилка с бели презрамки, опасали накръст широкия ѝ гръб. На гърдите ѝ висеше същото обърнато наопаки часовниче, окачено до забодена в плата скромна сребърна брошка.

Лангтън се помъчи да се сети къде преди е виждал същата брошка.

— Сестра, вие в Лечебницата ли работите?

Сестрата, заета да мие ръцете си в порцеланов леген, се обърна да го погледне през рамо.

— Да, точно там.

— Но идвате и тук в лагера?

— О, това е доброволен труд. Много от нас дежурят по няколко часа седмично тук.

Лангтън видя как сестрата прикри една прозявка и отбеляза:

— Идвате, след като свърши редовната ви смяна?

— Идваме, когато можем — сестра Милн погледна часовничето на гърдите си. — Ако е рекъл Бог, аз скоро ще се прибера да си легна.

На светлината на маслената лампа брошката на гърдите ѝ отново проблесна. Знакът върху нея, по-малък от една стотинка, приличаше на усукана буква А.

— Може ли да ви попитам какво означава брошката ви?

— Брошката? О, това е знакът на Гилдията — отвърна сестра Милн, докосна брошката си и се изчерви.

— Гилдията ли?

— Гилдията на асклепиадите. Влязох там още докато се учех за сестра. Ние се стараем да даряваме част от свободното си време и опита си на нуждаещите се, на хора, които не могат да си позволят лекари или болници. Някои от тях дори се боят да идват в Лечебницата. Така че ние правим каквото е по силите ни.

Лангтън разбра. Гилдията явно беше една от многото благотворителни организации, основани и подкрепяни от отделни филантропи или от религиозни групи. В треската на индустриалния прогрес и разширяването на търговията и на самата империя, за бедните почти никой не мислеше. Този пропуск донякъде се запълваше от организации като тази Гилдия, напук на протестите на преподобния Малтус 4 4 Преподобният Томас Робърт Малтус (1766-1834) — икономист и демограф, известен със смущаващата си теория за принципите на контрол над броя на населението. — Б.пр. , който твърдеше, че бедността, болестите и смъртта са част от Божия план.