Томас Бренън - Доктор Стъклен

Може би не трябваше да съчувства чак толкова на беглеца. Ако Дърам нямаше нищо общо с убийството на Кеплер, защо беше побягнал така? Лангтън не обичаше поговорката Няма дим без огън , но навярно зад постоянните бягства на Дърам все пак се криеше някаква вина.

А може би бягствата бяха продиктувани от друг мотив — страх. Страх да не го сполети участта на Кеплер от ръката на Кеплеровия убиец.

Тежкият тътен на електрическия влак накара инспектора да погледне нагоре към арката, отвеждаща железницата към Свода, и скрила докерите отдолу от дъжда. От мястото си, близо до една будка за тютюн и цигари, сякаш израсла от близката подпорна колона, инспекторът ясно виждаше великия мост. Колко далеч беше стигнала инженерната мисъл, колко бързо се беше променил животът. После влакът отмина и някъде далеч от юг долетяха звуците на военен оркестър.

— Сигурно са гвардейците от Почетната рота, свирят при офисите на Компанията. Сутринта ги видях да маршируват натам.

Лангтън се извърна и видя собственичката на будката, надвесена през прозорчето, образувано от натрупани кутии с пури, цигари, лули и стъклени буркани с тъмен тютюн.

Възрастната жена придърпа по-плътно шала на раменете си и продължи:

— Чудна гледка ще са гвардейците, спор няма, всичките с хубавите униформи и с конете с лъснатата сбруя. Последните дни от мене пазаруваха повече войници и офицери, отколкото през цялата минала година. Голям мерак им е тютюнът, ей! Ама и Нейно величество ще се зарадва като ги види, такива хубавци са.

— Така е — усмихна се в отговор Лангтън и се обърна да си върви. В следващия миг замръзна на място.

— Нещо да ви предложа, сър?

Точно пред инспектора, на стената на будката висеше огледална реклама на силните цигари „Капстън“. Соленият въздух беше изял част от металното фолио на гърба на стъклото, но достатъчно от него беше останало, за да отрази всичко зад рамото на Лангтън и да му го покаже ясно. Дали инспекторът беше виждал този мъж преди? Едър, набит, с черна работническа куртка и ниско нахлупен платнен каскет. Стоеше до железните стълби, водещи; нагоре към будката за билети за железницата, на пръв поглед задълбочен в четене на окаченото там разписание.

— Сър?

— Пакет… „Капстън“, моля.

— „Капстън“, сър, веднага. Шилинг и шест пенса.

Лангтън бръкна в джоба си за дребни и пусна монетите на плота пред жената. Тя зърна превързаните му ръце и вдигна поглед към лицето му, но каза само:

— И шест пенса ресто, сър.

Инспекторът плъзна ненужния пакет цигари в джоба си и пресече Уотър Стрийт. Бореше се с порива да се обърне и да погледне зад гърба си. Уотър Стрийт го изведе на оживената Дейл Стрийт, където витрините на магазините предлагаха накъсано отражение на случващото се назад, връщайки към инспектора начупените образи на минувачите. Лангтън разбутваше вълната от пешеходци и не сваляше очи от витрините.

Ето, в извитата витрина на една сладкарница се мерна отражението на мъж в черна куртка и сив каскет. Лангтън спря и заразглежда изложените торти и сладкиши; мъжът зад гърба му забави крачка, после се сля с тълпата, чакаща на трамвайната спирка. Изчезна, подобно на гущер, плъзнал се сред камъните под горещото трансваалско слънце.

Пред Лангтън беше кръстовището на Дейл Стрийт със Сър Томас Стрийт, а след това — и с Виктория Стрийт. Инспекторът свърна зад ъгъла и веднага хлътна в един страничен вход. Зачака, положил длан върху дръжката на револвера. Загледа потока от преминаващи пешеходци. Дали не преиграваше? Мнозина наоколо носеха дрехи, същите като на предполагаемия преследвач — това си беше нещо като работническа униформа — но инспекторът беше уверен, че е виждал и преди мъжа, застанал сега на трамвайната спирка.

Петте минути чакане станаха десет. После петнадесет. Лангтън се измъкна от входа. Докато се качваше по стълбите към управлението, мислеше кой ли би поръчал да го следят? Лойд? Доʞтор Стъклен? Или умората му най-сетне се беше превърнала в параноя?

— Бърт свърши ли ви работа, сър?

Лангтън вдигна поглед през фоайето и вида дежурния сержант да наднича над раменете на полицаите, наобиколили бюрото му.

— Бърт? А, имате предвид мистър Даудън. Да, беше ми от голяма помощ, благодаря.

Лангтън пое към стълбите, когато се сети за разговора си с Даудън точно преди да напусне „Менти и въртели“. Мъжът беше говорил за изчезнали хора, за банди, които идвали в нощта и ги отвличали.

— Сержант, когато видите отново мистър Даудън, бихте ли му казали, че желая още веднъж да разговарям с него?