Томас Бренън - Доктор Стъклен

— Какво има под нас? — попита инспекторът.

— Ами дървените подпори на платформата — отвърна Лойд. — По цялата им дължина също са настлани дъски, ако не са ги отмъкнали да ги горят. Чакайте, човече, къде?

Лангтън вече се беше прехвърлил през ръба на платформата. Увисна за момент, впил длани в нацепеното дърво. Под краката му имаше само метри свободно падане до ледената вода долу.

Залюля цялото си тяло, докато обви нозе около най-близката подпорна греда. Пусна се от дъските на платформата горе и се вкопчи и с ръце в гредата. Сякаш мост, строен от пиян дърводелец, под цялата дължина на платформата се простираше пътека от накована по подпорните греди мозайка от разнобойни парчета дърво. Без да обръща внимание на вкоравилите се купчини гълъбови курешки, Лангтън се гмурна под платформата. Подплашените птици запискаха и запляскаха с крила.

Точно както беше казал Лойд, под дължината на цялата платформа се простираше пътека от наковани дъски. Изблъсквайки от себе си паникьосаните птици, инспекторът мерна пред себе си приведения гръб на бягащия мъж.

— Дърам! Стой!

Беглецът дори не се огледа. Лангтън затича след него, навел ниско глава, за да се предпази от подпорните греди и стърчащите във всички посоки пирони. Прескачаше от дъска на дъска, плъзгайки се върху курешките.

Дърам стигна до края на платформата и внезапно се подхлъзна — недобре закована дъска се откъсна изпод краката му и с тих плясък падна в реката, оставяйки беглеца увиснал над водата, вкопчен за една греда.

Това накара Лангтън да забави ход. Загледа в краката си, за да види дали дъските, по които стъпва, също не са разхлабени.

— Дърам, спри. Няма къде да избягаш.

Дърам не му обърна никакво внимание. Издраска нагоре, побягна отново и отново пропадна. Улови се пак в последния момент, с усилие се покатери обратно върху гредата и скочи над дупката от липсващи дъски пред себе си. Още няколко метра и щеше да се добере до брега.

Лангтън вдигна револвера си. Прицели се в Дърам и запъна ударника. Усети спусъка, студен и хлъзгав под пръста си.

— Дърам! Ще стрелям! Дърам!

Мъжът на мушката на пистолета изобщо не спря. Стигна до вертикалната, укрепена с плочи пясъчник стена на брега на реката и се закатери нагоре по нея.

Лангтън изруга и отпусна ударника. Не можеше просто да застреля човека като куче, нищо че Дърам не се беше поколебал да стреля срещу му. Вместо това инспекторът отново се впусна в преследването, прескочи дупката, оставена от падналата под беглеца дъска. Стигна до стената на брега, когато Дърам вече беше издрапал на десетина метра нагоре. Лангтън се вкопчи в покрития с лигава влага пясъчник и се закатери подире му.

Отгоре долетяха гласове — Лойд и хората му спускаха надолу въже.

Дърам погледна нагоре към тях, после надолу към инспектора. Мръсното му небръснато лице се изкриви, може би от болка, може би от гняв, може би и от двете. После продължи нагоре, подобно на катерач, лазещ по скална стена.

Лангтън искаше да извика след него, но се налагаше да съсредоточи напълно вниманието си върху всяко свое движение. Мъчеше се да намира опора за ботушите си, пукнатини или дупки за пръстите на ръцете. Беше притиснал лице о камъка, който вонеше на отходен канал. По всичко личеше, че Дърам се насочва именно към тръбите на канализацията, които излизаха от стената наблизо — беглецът се закатери настрани, докато доближи на по-малко от метър до потока изливаща се от тръбата кафява вода.

Къде ли се надяваше да отиде? Със сигурност не можеше да влезе в отходна тръба, бълваща едва ли не в пълния си дебит.

Лангтън рискува и извика, и точно в този момент Дърам изчезна. Инспекторът проследи с поглед водопада от канална вода. Дърам не беше паднал в Мърси. Къде беше отишъл?

В опита си да огледа по-добре стената над себе си, Лангтън се отпусна твърде назад. Загуби равновесие, залитна и трескаво задраска по камъка. Ботушите му се хлъзнаха и той окончателно изгуби опора. Полетя надолу. Спуснатото от брега въже се мерна пред очите му като мираж, той се вкопчи отчаяно в него и изсъска, когато под тежестта на тялото му стиснатите длани се плъзнаха надолу по грубата конопена оплетка. Кожата му пламна, после усещането се превърна в сурова, ледена болка. Кръвта му обагри въжето.

Лойд и останалите задърпаха нагоре. Въпреки болката, въпреки че тялото му се удряше в неравната повърхност на вертикалния бряг, Лангтън се протегна, за да огледа входа на отходната тръба. Под бурно течащата мръсна вода видя тунел, достатъчно широк, за да влезе в него човек. От тунела навън пъплеше колония от раздразнени, несвикнали с дневната светлина хлебарки с почти прозрачни твърди телца.