Томас Бренън - Доктор Стъклен

Ами Сара? Ако се наложеше, как щеше да избере между нея и Свода?

Лангтън изтика тази мисъл на дъното на съзнанието си и се съсредоточи върху това да си пробие път през изпълнените с трепетно очакване тълпи.

Хиляди хора бяха задръстили Гори и чакаха да излязат на Пиър Хед. Уотър Стрийт, артерията, която водеше директно надолу към реката, беше свободна, защото полицейски кордони държаха зяпачите настрани. Отново и отново Лангтън трябваше да показва служебната си карта, за да преминава през пропускателните пунктове. Най-сетне се добра до главния пункт, след който вече се намираше теренът, на който щеше да се проведе официалната церемония по откриването на моста.

Гвардеец в бляскавочиста униформа в червено и златно върна картата на Лангтън.

— Нямате покана, така ли, сър?

— Трябва да видя майор Фелоус — отвърна Лангтън.

— Съжалявам, сър, майорът е много зает. Не мога да ви пусна при него.

Гвардеецът се обърна, но инспекторът го сграбчи за единия позлатен ревер.

— Ако не ме допуснете да говоря с Фелоус, днес няма да има церемония. И Свод няма да има. Искате ли да поемете подобна отговорност?

Гвардеецът погледна Лангтън, после хвърли поглед към полицаите наблизо. Измъкна ревера си от пръстите на инспектора, приклади измачканото и кимна към прясно боядисаната къщичка на охраната.

— Почакайте там. Сър.

В къщичката Лангтън закръстосва тясното помещение, гледайки през прозореца как един по един пристигат официалните гости. Мъже в костюми, с цилиндри, в копринени палта. Потреперващи в студа дами в елегантни рокли, със слънчобрани и пресни букети зимни цветя от оранжериите и парниците. С всички сили инспекторът се помъчи да не си представя как всички тези хора лежат бездиханни и неподвижни. Господи, къде се бавеше Фелоус?

После видя майора да бърза, проправяйки си път през пристигащите гости.

— Какво става, Лангтън, мътните да те вземат?

— Затвори вратата.

— Просто ми кажи…

Лангтън тръшна вратата и опря гръб върху ѝ.

— Кеплер и Дърам си били твои агенти. Ти си ги изпратил тук да дебнат за бурски заговор, но когато Кеплер е разкрил нещо голямо, заговорниците са го убили и са подплашили Дърам.

Фелоус направи крачка към вратата.

— Това не те засяга.

Лангтън се мръдна, препречвайки му пътя.

— Засяга ме смъртта на двамата агенти. Заговор има. Още не знам какъв е, но нямам съмнения, че опасност съществува. Никакви съмнения.

Фелоус го загледа мълчаливо.

— Прихванахме слухове, че бурите се канят да нападнат Свода.

— И сте пратили Кеплер и Дърам? Или както са там истинните им имена.

— Уредих ги на работа в Компанията на Свода — продължи Фелоус и хвърли поглед на джобния си часовник. — Те си държаха очите отворени, посещаваха кръчмите и работническите клубове, вертепите и публичните домове. Пращаха редовни доклади.

— И?

Фелоус хвърли поглед към тълпите пред прозореца.

— Нещо се печеше. И двамата бяха сигурни в това, но не знаеха нищо определено. Затова умря Кеплер, надскочил се е в опит да открие доказателство.

— Това ли каза Дърам?

— Дърам не се е свързвал с нас след смъртта на Кеплер.

Малко остана Лангтън да каже на майора за нощното посещение на Дърам. Беглецът беше казал, че не вярва на никого, дори на самия Фелоус. Дали и обратното беше вярно?

— Подозираш Дърам, нали, Фелоус? Чудиш се дали Дърам не е убил Кеплер и не е минал на страната на заговорниците?

— Да, Лангтън, не мога да отхвърля тази възможност.

Отвън долетяха внезапни нестройни фанфари — гвардейският оркестър репетираше. Лангтън се опита да си спомни всичко, което знаеше за Дърам и Кеплер.

— Кеплер е бил бурски наемник.

— Той беше много неща, както за бурите, така и за Англия. Преди да започне да пие, беше един от най-добрите ми агенти. Въпреки пиенето беше идеален за последната задача — имаше бурски произход. Заговорниците щяха да му се доверят.

Само дето заговорниците не са бури , рече си Лангтън на ум. Заговорникът е доʞтор Стъклен. А тя мрази бурите.

— Та, Лангтън, обясни ми какво става? — рече Фелоус. — Моите хора не откриха нищо, нито експлозиви, нито бури, нито анархисти. Какво те кара да мислиш, че нещо ще се случи днес?

Лангтън вдигна очи към грамадната първа кула на Свода. Колко можеше да съобщи на Фелоус, без да издаде сестра Райт или Сара?

— Мичман Джейк, един делваджия, когото заловихме, имаше в джоба си ключ от Свода.

— Е, и? Какво отключва този ключ?