Томас Бренън - Доктор Стъклен

— Да, и бих го убила отново.

— Защо?

— Освен че беше наемник, беше разкрил и някои… Да кажем, че се ровеше прекалено надълбоко.

— Направил е разкрития относно делвите?

— Може би.

— Защо тогава изрязахте лицето му? — попита инспекторът.

— За отвличане на вниманието и за предизвикване на широк обществен отзвук. Трябваше да насоча полицията към братята бури. Както знаете, в Трансваал бурите отстраняваха лицата на предателите в редиците си. Исках и да припомня на английската общественост на какво бяха способни онези мъже.

Преди Лангтън да продължи, сестра Райт пристъпи към него с револвера му в ръка. Подаде му го.

Лангтън го взе и го провери. Оръжието си беше все така заредено. Той го отпусна върху едното коляно.

— Бих могъл да ви арестувам. Би трябвало да ви арестувам. И то не само за убийството на Кеплер.

— Знам — сестрата застана пред него, скръстила ръце върху полата на бялата си престилка.

— Защо тогава ми връщате пистолета?

— Защото ти вярвам.

Защото вече съм ти съучастник , помисли Лангтън. Сведе очи към револвера в скута си. Ако изпълня желанието на сестра Райт, ще видя отново Сара. Или някаква нейна преродена версия. Господи, простѝ ми.

Той пъхна револвера в джоба си и стана.

— Трябва да отвлечете вниманието на майор Фелоус от мен, от нашата мрежа — заяви сестра Райт и начинът, по който произнесе „нашата“, накара Лангтън да примигне.

— Знаете за Фелоус?

— Знам. Не желая да пречи на работата ни.

Лангтън кимна.

— Ще направя каквото мога.

Сестрата положи ръка върху неговата.

— Сигурна съм. А аз ще изпълня своята част от уговорката. Обещавам.

Сестрата го повлече отново из кънтящите коридори на склада. От една от стаите на приземния етаж на вълни се носеше мирис на тютюн. Лангтън надникна пътьом и видя вътре трима ду̀ши, двама, седнали на масата, а третият — легнал на дивана, зачетен в роман с жълти корици. Край голата крушка на тавана се кълбеше дим. После мъжете край масата зърнаха сестра Райт, захвърлиха картите и скочиха на крака.

Сестрата им махна с ръка да ги успокои.

— Няма проблем. Аз сама ще изпратя инспектора. Къде е Джейк?

— Тук съм, доʞторе.

Лангтън се обърна при звука на дълбокия глас и видя Мичман Джейк, застанал зад гърба им. Могъщият мъж се беше приближил съвършено безшумно. Лангтън се взря в очите му и се опита да намери в тях следа от човека, когото беше разпитвал в карцера на управлението. Мерна само бегла искрица, после Джейк извърна лице към сестра Райт.

— Господа, инспектор Лангтън се съгласи да ни помогне — каза тя. — Продължавайте да го пазите.

— Да продължават? — ахна Лангтън.

Сестра Райт се усмихна.

— Моите момчета ти спасиха живота поне веднъж. Докато разследваше смъртта на Редфърс, се беше приближил опасно много до една от криминалните банди за търговия с душѝ. Най-малкото до онова, което беше останало от нея. Останки или не, те искаха да те отстранят.

— Значи навярно трябва да ви благодаря — отвърна Лангтън, чудейки се защо ли сестра Райт го е оставила жив. Нима още тогава е разчитала на съучастничеството му?

Сестрата отведе Лангтън до тежка дървена врата, подсилена с метални ленти. Джейк се тътреше по петите им.

— Джейк може да ви закара до дома.

— Предпочитам да повървя — отвърна инспекторът, тъй като не гореше от желание да пътува с човек, когото съвсем наскоро лично беше обявил за мъртъв.

Вратата се отвори широко и в склада нахлу плътната кисела миризма на река Мърси. Лангтън стъпи вън на дървения кей и зърна светлините на Биркънхед и Ню Брайтън да трепкат на отсрещния бряг. В мрака складовете наоколо бяха само четвъртити силуети на фона на звездното небе.

— Тръгнете на ляво — каза сестра Райт — и ще стигнете стълбище, което ще ви изведе горе на улицата. Бъдете внимателен.

Лангтън не знаеше какво да каже на сбогуване. Благодаря? Дано гориш в ада? После само поклати глава и се отправи към града.

— Още нещо, Матю.

Инспекторът се обърна и видя сестрата, застанала на ръба на квадрата светлина, който падаше вън през отворената врата.

— Днес е денят на официалното откриване на Свода — каза тя. — Не ходи там.

— Защо?

— Моля те, просто ме послушай. Ако искаш отново да видиш жена си, стой далеч от Свода.

Лангтън рязко се хвърли към сестрата, но вратата на склада се затръшна. Инспекторът вдигна юмрук да заблъска по нея, но после отстъпи. Закрачи към стълбището, водещо към улицата, без да спира да премисля всичко, което беше научил от сестра Райт, от доʞтор Стъклен. Твърде много информация. Твърде много изненади. Един въпрос обаче надви всички останали: защо го предупредиха да не се приближава до Свода?