Томас Бренън - Доктор Стъклен

Докато замръзналият сняг хрупаше под стъпките му по Док Роуд, Лангтън, прихванал яката на куртката си срещу студа, с всички сили се стараеше да мисли логично, да подреди потока от нова информация. Не можеше да проумее какви точно бяха плановете на сестра Райт. От една страна, тя се беше замесила в търговия с душѝ, а от друга твърдеше, че на тази търговия е сложен край. Защо тогава беше поръчала онази грамадна намотка в „Ървинг и Лонг“, сякаш се готви да конструира огромен атрактор? И защо беше предупредила Лангтън да стои далеч от Свода?

Малцината пешеходци по улиците — пияници, докери, работници за ранните смени в цеховете — заглеждаха Лангтън така странно, че той се зачуди дали пак не е почнал да си говори сам. Нищо чудно, предвид събитията от последните дни. Съвсем достатъчни, да извадят човек от релси. Само по дрехите в момента можеха спокойно да го вземат за избягал луд: изпокъсани и раздърпани, омазани с кал и още нещо, което силно напомняше кръв.

Пред погледа му се изпречи малка чайна, през шубера ѝ се лееше топла светлина. Инспекторът прекоси улицата и се подпря на плота.

— Имате ли кафе?

— Италианско и холандско.

— Едно италианско, моля. Много силно.

Докато дебелата съдържателна гърбом се занимаваше с медната кафеварка, Лангтън хвърли бегъл поглед на работниците наоколо — дъвчеха сандвичи и отпиваха кафе или чай от нащърбени чашки. Беше ли пратила сестра Райт някого от своите хора да го следи? Възможно ли беше някой от тези мъже тук да работи за нея? Може би онзи работник там, под уличния стълб, онзи, дето надига шишето?

Лангтън пийна от кафето и се опита да укроти параноята си. В края на краищата, беше без значение. Той нямаше никакъв контрол над сестра Райт. Тъкмо напротив — тя го притежаваше, поне засега, докато изпълнят взаимните си уговорки. При тази мисъл в съзнанието му отново се надигна образът на Сара. Сама, пленена, чакаща го. Стои затворена, не знае къде е и защо никой не ѝ се притичва на помощ. Лангтън затвори очи и стисна ръба на плота.

— Ей, приятел, добре ли си? Да не си пийнал повечко снощи?

Лангтън се насили да се усмихне.

— Просто съм уморен. Още едно кафе, моля.

Вече поразсънен, Лангтън започна да си дава по-ясна сметка за обстановката наоколо. Дори тук, на място, където кралската процесия изобщо нямаше да припари, вимпели и знамена се вееха на сутрешния ветрец. Улиците изглеждаха по-чисти от обикновено, по платното не се виждаха обичайните купчини конска тор. Днес, в деня на откриването, Фелоус навярно щеше да бъде на Свода, за да следи последните приготовления.

Пак Сводът. Нима мишената на сестра Райт, на доʞтор Стъклен, беше самата кралица? Със сигурност не. Сестрата беше говорила с омраза за бурите, белезите по гърдите ѝ със сигурност оправдаваха чувствата ѝ, но Лангтън не можеше да се сети за причина доʞтор Стъклен да мрази кралското семейство. Не, мишената беше Сводът. В джоба си Джейк имаше ключ, на който беше изрисуван символът на моста. Кеплер и Дърам също бяха свързани със Свода. Но защо сестра Райт беше вдигнала мерника на грамадния строеж, на тази конструкция от метал и камък?

Лангтън погледна на юг, където отвъд Док Роуд, над покривите на фабриките и складовете, Сводът светлееше в мрака, профилът му — обточен с електрически светлинки. На върха на всяка кула и по дължината на тръбите, носещи вертикалните стоманени кабели, светеха ярки червени точки — немигащите очи на лампите, поставени там за ориентир на капитаните на ниско прелитащите дирижабли. Комбинацията от светлини, стоманеният скелет на конструкцията и надигналата се мъгла придаваха на свода неземна аура.

— Колко ви дължа?

— Шилинг и два пенса, сър.

Правейки усилие да не се извръща, за да поглежда зад гърба си, Лангтън продължи по Док Роуд. Замисли се дали да не си спре кабриолет, но разходката и изпитото кафе проясняваха главата му. Продължи пеша към дома си.

В главата му кръжаха безброй въпроси. Защо беше умрял Кеплер? Беше се доближил твърде много до истината, така поне беше казала сестра Райт, но нищо не потвърждаваше хипотезата, че тази истина е засягала делвите. Кеплер и Дърам са разпитвали из докерските кръчми, търсели са улики за бурски заговор. Нима делвите бяха част от нещо подобно? Нима при разследването на смъртта на Кеплер, отново, макар и неволно, полицаите се бяха сблъскали с дейността на сестрата или — по-право — доʞтор Стъклен? Сестра Райт със сигурност никога не би помогнала на бури. Всичко изглеждаше напълно безсмислено.