Томас Бренън - Доктор Стъклен

Лампата в ръката ѝ хвърляше полукръг от светлина на пода, но отвъд осветената граница Лангтън почувства празнотата на грамадно пространство. После зад гърба му щракна електрически ключ.

Обля го бяла светлина. Лангтън прикри очи с ръка. Отвори ги полека, примигвайки, и видя стая тринадесет на тринадесет метра, с таван, поне десет метра висок. Покрити с мрежи електрически крушки висяха отгоре на вериги. Светлината, която хвърляха, се отразяваше от белите стени, белия таван, настлания с бели плочки под. И от безкрайните редове от бели рафтове.

А на всеки рафт, от пода до тавана, бяха подредени глазирани глинени делви. Лангтън се отказа да ги брои. Шест-, седемстотин? Инспекторът се сви зиморничаво в палтото си.

— Трябва да поддържаме помещението за съхранение студено — обади се сестра Райт — заради делвите. Чували ли сте за Брауновото движение? Това е хаотичното движение на елементарните частици, а при по-ниски температури движението на частиците на затворените в делвите същности се забавя. А това означава, че те ще оцелеят живи по-дълго, защото ще хабят енергията си по-бавно.

Сякаш говореше за някой тривиален случай в Лечебницата, а не за крехки човешки душѝ, уловени в ледените делви.

— Колко са…

— Почти хиляда, но не всички са тук — отвърна сестра Райт. Мушна се край Лангтън и застана до поцинкованата маса в средата на помещението. Самотна делва, по нищо неразличаваща се от останалите, чакаше, поставена върху плота. — Личната ми колекция наброяваше около шестстотин, но складът на доктор Редфърс добави към тях нови триста.

Лангтън кимна.

— Вие сте убила Редфърс.

— Боя се, че нямах друг избор — отвърна сестрата и тъгата в гласа ѝ прозвуча наистина искрено. — Когато в Лечебницата вие ме попитахте за него, осъзнах, че той ще ви отведе право до мен, а тогава не бях готова да разговарям с вас. Освен това, бездруго вече подозирах Редфърс в измама. Мислех, че съм го привлякла за каузата си, но после разбрах, че отново е започнал да работи за една от престъпните банди, които използваха делвите за трупане на печалби.

— А вие не ги използвате за това, предполагам.

Сестра Райт поклати отрицателно глава.

— Моля ви, не говорете така. Печалбите от търговията ме са за мен. Всяко пени, спечелено в моята мрежа, отива за научни изследвания.

Лангтън помълча.

— Мрежа?

— Редфърс беше само един от неколцината лекари, кои то се занимаваха с това да допускат… клиенти до уловените същности. А аз не бях единственият им доставчик. За щастие, през последните няколко седмици успях да елиминирам напълно по-голямата част от криминалните банди.

Тоест, по-голямата част от конкуренцията , помисли Лангтън. Но все така не успяваше да си представи сестра Райт в ролята на злодей.

— Ако не печелите от това, защо изобщо се занимавате?

— Желая да сложа край на страданията — отвърна сестрата с усмивка. — Нищо не е по-важно от тази мисия. Науката вече доказа съществуването на човешката душа. Вместо да се враждува с религията, науката може да я подкрепи, да я подсили. Науката е оръдие в ръцете на Бог.

При тези думи очите ѝ блеснаха. Ръцете ѝ се сключиха като за молитва.

Лангтън внимателно подбра думите си:

— Оправдавате насилието в името на Бога? Е, не сте първата.

За миг помисли, че е прекалил. Сестра Райт поаленя цяла, ръцете ѝ се свиха в юмруци. После младата жена пое дълбоко дъх и бавно го издиша.

— Разбирам чувствата ви. Изобщо не ме радваше мисълта за преситени старци, опипващи с лапите си душите на изгубените. А после, когато осъзнах, че самите същности са наясно с положението, в което се намират, и че биват насилвани… Не, тази мисъл също не ме зарадва.

— Защо го правите тогава? Защо продължавате?

— За да ликвидирам самата практика на дѐлваджиите — отвърна сестрата. — Когато се добера и до последната делва и се уверя, че всички клети заловени душѝ за вече мои, всички, до последната, и след като те изпълнят последното си предназначение, аз ще ги освободя, ще ги пусна да се върнат при етера и в Неговите ръце.

Лангтън безпогрешно разпозна тона на Истинския вярващ. Разбра, че сестра Райт е способна на всичко в преследване на онова, което сама смята за редно и вярно. За някои хора крайната, обсебила ги цел е от религиозно естество. При нея ставаше дума за чудновата смесица между наука и теология. Но какво беше това „последно предназначение“ на душите?

Сестра Райт продължи:

— Искрено вярвам, че е наш дълг да уловим квинтесенцията на човека, самата човешка душа, и да облекчим болките ѝ.