Патрик Тили - Кървавата река

— А Роз?

— Тя също отива.

— Някой ще я следи ли, Бен?

— Не се тревожете, ще бъде добре покрита.

— А Брикман?

— Според Роз той иска да координира последната фаза на операцията. Сега е с Клиъруотър. Всичко е подготвено за операция на борда на „Ред Ривър“. Тя не е в състояние да пътува. Положителното е, разбира се, че не е и в състояние да ни причини някаква вреда.

Джеферсън посрещна тази новина с доволно кимване.

— Добре, Бен, браво. Дръж ме в течение, докато не излезе вън от опасност.

— Ще бъде изпълнено. Лека нощ, господин генерален президент.

— Лека нощ, Бен. — Джеферсън изчисти екрана, после взе книгата си и нежно погали кожената й подвързия.

Книгата — за парните локомотиви, които някога бяха пътували по железопътните линии на Тексас — беше отпреди хиляда години. Историята на американския парен локомотив беше една от двете лични страсти на Джеферсън; другата беше отглеждането на рози.

Първото семейство притежаваше забележителна библиотека от истински книги по тези и много други теми, а и КЪЛЪМБЪС, водещият интелект на Федерацията, съхраняваше текстове по всичко писано някога. Но времето, когато тяхното съдържание щеше да бъде направено достояние на по-широка публика, беше много далеч. Материалът, който съдържаха книгите, не беше достъпен дори на всички членове на Първото семейство. Тази, която Джеферсън четеше сега, беше достатъчно безвредна, но дори знанието, че съществуват такива неща като книги, би могло да създаде вълнение сред онези, които обслужваха Федерацията.

Книгите бяха хубави неща, но бяха и опасни.

Стив внимателно махна дрехите, които беше направил на възглавница, сложи главата на Клиъруотър на бедрото си и я погали. Беше толкова близко до него, и въпреки това толкова далеч. Челото й все още беше студено, косата й бе влажна, очите — затворени.

Чувстваше се безпомощен. Ако тя само можеше да види, че той е тук… ако можеше да се свърже с нея и да й даде да разбере, че е в сигурни ръце… че трябва да ЖИВЕЕ!

Той се загледа в светещите въглени. Следващите няколко седмици нямаше да са леки. Когато Кадилак научеше, че Клиъруотър е качена на борда на „Ред Ривър“, щеше да пощурее. Но това трябваше да се направи. Това беше единственият начин да се спаси животът й. За Стив само това беше важно. Само висококвалифицирани хирурзи с модерната техника, разработена от Първото семейство, можеха да й помогнат. Мистър Сноу щеше да разбере. Стив разчиташе, че неговите мъдри, спокойни съвети ще успокоят Кадилак. От своя страна, Стив беше готов за примирие, всъщност беше готов да тури край на враждата. Завинаги. В сегашната ситуация никой от тях не можеше да си позволи лукса за още един спор.

Като част от лекарския екип на ешелона и чрез връзката си с Карлстром Роз щеше да се погрижи Клиъруотър да получи най-доброто възможно лечение. И при първа възможност щеше да й предаде, че не е изоставена. Освен това щеше да каже на Карлстром, че Клиъруотър трябва да бъде оставена на ешелона като уловка за привличане на другите.

Карлстром трябваше да повярва, че Стив е абсолютно лоялен към Федерацията — както твърдеше Роз. Но не беше така. Лекарските умения на Федерацията щяха да закърпят тялото на Клиъруотър, но тя щеше да се възстанови в Плейнфолк.

Така или иначе — в момента той нямаше ни най-малка представа как може да стане това — Стив възнамеряваше да спаси Клиъруотър от „Ред Ривър“: ешелона с най-добрата бойна история и най-много избити мюти. Задачата, която си беше поставил, беше равносилна на опит да щурмува с голи ръце крепостта на шогуна в Йедо. Нормално той би изоставил тази идея като невъзможна, но с Роз вътре ситуацията беше съвсем различна…

Стив взе разсеяно един объл камък и го заобръща; искаше да има способността на Кадилак да чете бъдещето в камъните. Нищо не се случи. Камъкът не оживя. Но докато го стискаше, той се сети за предсказанието на Кадилак, направено на стръмната скала, когато той бе излетял в утринното небе…

„Той ще се върне ли?“ — бе попитала Клиъруотър, когато „Блу-Бърд“ се беше насочил към Сухите земи на юг.

„Да, по времето на Новата земя — бе отговорил Кадилак. — Ще дойде с маска на приятел, със смърт, криеща се в сянката му, и ще те отнесе с кървава река.“

Винаги когато беше мислил върху тези думи, той беше приемал, че думите „кървава река“ означават ужасна битка — за която по някакъв начин той щеше да е отговорен и в която щяха да загинат стотици. Защото той щеше да дойде със „смърт, криеща се в сянката му“ и защото преди Кадилак да беше направил предсказанието Мотор-Хед го беше нарекъл „Носител на смърт“.