Патрик Тили - Кървавата река

Стив гледаше неподвижното тяло на Клиъруотър. Знаеше ли тя какво ще се случи? Това ли имаше предвид, когато беше прошепнала „Имаме толкова малко време“?

— Та казваш…

Стив излезе от унеса си.

— А?

— Дивакът. Да го отнесем… къде?

— При племето му. То се намира около реперна точка Каспар, Уайоминг. Ако тръгнете по Северна Плат…

— Знам пътя. Как ще ги намерим, когато отидем там?

— Не се тревожи. Те ще ви намерят. М’Колите контролират този район. Техните воини хванаха Келсо, Джоди и другите миналата година.

Малоун кимна.

— Започвам да разбирам картината…

— Кадилак е летописец.

— Шегуваш се! — Малоун изглеждаше истински заинтересован. — Мислех, че летописците са стари хора.

— Не се раждат стари — засмя се Стив. — Той е следващият за тази работа в племето. Това го прави важен. Толкова важен, че ще можеш да сключиш сделка за него. Ако доставиш нашия приятел в добро състояние, ще спечелиш много. Говори с Мистър Сноу. Той е старият летописец… и учителят на този. Ако му кажеш, че те изпращам аз, ти гарантирам, че всичко ще е наред. Действай умно и никога вече няма да ти се налага да играеш „Лов на червени кожи“.

— Виж, това ще направи живота много по-лек…

— Тогава действай.

— Окей. — Малоун направи гримаса. — А този Мистър Сноу, той останалата част от пратката ли е?

— Тази операция е моя, амиго. Когато се наложи да знаеш повече, ще ти кажа.

— Само питам…

— Задачата ти е да доставиш Кадилак на М’Кол. Ако успееш, използвай този контакт да се сприятелиш с тях, това ще е още по-добре. Така те няма да подозират нищо, когато те извикам да ми помогнеш да нанесем удара.

Перспективата за добре подготвено предателство изкриви устните на Малоун в тънка усмивка.

— Звучи добре. А какво ще правим с конете?

— Ако твоите момчета проявяват интерес към тях, вземете ги. Аз искам само моите и няколко резервни. — Беше ред на Стив да се усмихне. — Ако установите, че не можете да ги яздите, винаги можете да ги изядете. И предлагам да завържете тоя приятел с голямата уста за седлото.

— Защо, проблеми ли ще ни създава?

— Не и след като го отведете оттук.

— Какво да му кажем, като се събуди?

— Добър въпрос. — Стив се замисли. — Кажи му, че благодарение на неговото желание да ме убие бяхме обстрелвани от скайхока и че последния път, когато си ме видял, Клиъруотър е умирала в ръцете ми. Това ще му даде нещо, върху което да мисли. Може дори да му затвори устата. Можеш също да му кажеш, че съм решил да ви настигна колкото се може по-скоро.

— Но не искаш да му кажа, че си качил курвата на ешелона.

Стив прикри нарастващото си раздразнение от това, че Малоун непрекъснато използваше тази вулгарна дума.

— Още не. Ако тя не оцелее…

— Разбирам какво имаш предвид.

— Аз ще му съобщя неприятната новина, когато трябва. И слушай, бъди търпелив с него, а? Знам от опит какви чувства изпитваш към хора, които се държат нахално с теб, но, хм… не повреждай стоката. Може да се нуждаеш от помощта му, за да си осигуриш преминаване през територията на мютските племена до реперна точка Каспар.

Малоун кимна.

— Ще го имам предвид.

Докато нарушителите се оправяха с конете, Стив и Малоун направиха една груба носилка и пренесоха Клиъруотър до плитката пещера под скалния ръб, където преди по-малко от осемнадесет часа тя лежеше в ръцете му прекрасна и изпълнена с живот…

— Така… — каза Малоун. — Значи ще чакаш тук, докато…

— Да. Готов съм да чакам до края на света, стига да мога да й помогна.

— Хм…

— Имаш ли радио? — попита Стив.

— Защо?

— За да се свържеш с Майка да нареди на самолетите да се върнат. Онзи, който ни атакува, очевидно не е знаел срещу кого стреля.

Малоун вдигна рамене.

— Ние трябва да рискуваме като всеки друг. АМЕКСИКО ни снабдява, като скрива малки пакети с продукти из околността, но някои от нас също излагат задниците си на опасност. Ако не го правим, някои от истинските нарушители, които са с нас, може да се усъмнят.

— И когато се усъмнят?

— Това е мой проблем. Ти как се сети за мен?

— Чрез дедукция — отговори Стив. — Миналата година ти ме разкри прекалено бързо. За нарушител ти, изглежда, знаеше твърде много за прикритите фед. Всъщност прекалено много.

— Да. Ще трябва да внимавам с това.

— Но със сигурност разбрах чак когато Келсо излезе от прикритието. Двамата с Джоди нямаше да се върнат да ме спасят, ако ти не беше решил, че трябва да ме освободиш. След като разбрах, че той е Рат-Качър, се замислих за всичко случило се с мен и с по-голяма или по-малка увереност стигнах до извода, че ти също работиш за Майка. А когато видях как ти и О’Кийф, и онзи другият, се погрижихте за раните на Клиъруотър, се уверих окончателно. Знам какви чувства изпитват останалите към мютите. Дори да видят, че някой от тях умира от жажда, няма дори да се изпикаят върху него! Ти нямаше да си губиш времето с нея, ако тя не беше важна. А ти знаеше, че е.