Патрик Тили - Кървавата река

Стиснал зъби от болката в раненото бедро, Гордън направи отчаян скок към мъчителя си. Малоун беше дребен, но пъргав. Прехвърли тежестта върху петата на левия си крак, направи половин завъртане наляво, избегна удара на Гордън и нанесе висок мощен ритник.

Стив, който не беше чужд на насилието, трепна, когато токът на десния ботуш на Малоун удари Гордън под брадичката, като отхвърли главата му назад и му счупи врата.

— Свалете им дрехите и ги изхвърлете… — Малоун взе бойния си нож, без да си направи труд да провери дали Гордън е мъртъв, и се обърна към Стив: — Ела да я видим…

Двама нарушители бяха клекнали до Клиъруотър. Все още в безсъзнание, тя лежеше на сгънатото сламено пончо. Бяха свалили окървавената туника, панталоните и превръзката около слабините й и я бяха превързали.

— Как е?

Единият мъж — О’Кийф — избърса ръцете си в разкъсаната й туника.

— Превързахме я, но продължава да кърви вътрешно. Само едно нещо може да спаси тази курва — хирургия.

— Да… — Стив нави дрехите й и ги сложи като възглавница под главата й, после я зави. Докосна леко челото й, после стана и отведе Малоун настрана.

— Трябва да поговорим.

— Какъв е проблемът?

Стив се поколеба. След видяното трябваше да подбира думите си внимателно. Ако не започнеше както трябва, можеше да умре, преди да има време да обясни.

— Това беше „Скайхок Марк Ту“. Видя ли червените краища на крилата? Това означава, че са от „Ред Ривър“.

Малоун го изгледа недоверчиво.

— Откъде знаеш толкова много за „Скайхок“.

— Бях планерист… забрави ли? Един съвипускник ми показа такъв самолет на попътната станция Пуебло. Преди да изпадна в беда. Излязохме късметлии. Летецът може да не е имал повече патрони. Но той ще се върне… също и приятелите му.

— В такъв случай по-добре да се махаме.

— Аз не. Аз оставам.

— С тази курва? За какво, по дяволите? С нея е свършено, амиго. Терминада.

— Грешиш. Тя ще оживее. — Стив отведе Малоун настрана. — Ще я кача на ешелона.

— Ще се върнеш? — попита невярващо Малоун.

Беше добър, в това нямаше никакво съмнение. Но пък имаше дълги години практика…

— Това е единственият й шанс — каза Стив. — Ешелонът е на по-малко от петдесет мили от нас и на него има полеви хирургически екип и операционна.

Малоун посрещна думите му със сух смях.

— И какво от това? Сериозно ли мислиш, че ще си губят времето да спасят една дивачка… дори и такава красавица като нея?

— Ще я спасят. Тя е много важна.

— Добре, съгласен съм. Но откъде знаеш…

Стив понижи глас.

— Вече са тръгнали.

Малоун присви очи.

— По дяволите… Разбрах те още първия път. Ти наистина си шибан фед!

И посегна към пистолета си.

— С това ставаме двама, компадре. Но тъй като бях нов, ми трябваше време, докато науча твоя номер.

— Хм… — Малоун отпусна ръката си.

Стив вдигна ръка и натисна малкия предавател, скрит под кожата зад лявото му ухо. Леко натискане и отпускане беше достатъчно да предаде кодиран в морзова азбука сигнал ХГ-ФР.

Малоун се почеса по врата и изпрати своя позивен сигнал Х-СА. Апаратът на Стив — голям колкото батерия за кварцов часовник — преобразува серията от точки и тирета в звук директно във вътрешното му ухо.

След това ренегатът разкри пълното си кодово име: „Хай Сиера“.

— Какво знаеш?

— Толкова, колкото пожелаеш ми кажеш.

„Внимавай, Стив. Този кучи син е много потаен…“

Малоун посочи с палец към Кадилак. Мютът тъкмо беше започнал да идва на себе си.

— Той също ли е в списъка на поръчките ти?

— Да. Но трябва да остане тук, за да ми помогне да събера останалата част от партидата. Разбра ли?

— Разбрах. Мога ли да помогна с нещо?

— Да. Имаш ли морфин?

— Вече й бихме инжекция.

— Имам предвид него.

Малоун го погледна изненадан.

— Но това са само драскотини! За да започне един мют да крещи, трябва да му откъснеш ръка или крак и дори тогава повечето от тях само пъшкат. Като гледам колко си близък с тези двамата, мислех, че това ти е известно.

— Не заради това те попитах. Всичко ще стане много по-лесно, ако той е упоен, докато го отнесете оттук.

— Е, той може да преглъща, така че ще му дадем малко клауд найн. — Малоун извика Гриф, извади от чантата за първа помощ плик с хапчета и му каза да даде на Кадилак двойна доза.

Клауд найн, стандартно болкоуспокояващо, раздавано от Федерацията под формата на таблетки, беше направило по-поносим живота на татко Джак през последните години.