Йо Цибел - Сборник Маддракс. Тъмното бъдеще на земята (1-10)

Мат се питаше дали тръбите могат да се прибират една в друга. Опита, но не помръднаха.

— И аз самият не познавам това оръжие — каза. От долния полюс на сферата стърчеше кръгла скоба. Минаваше първо на разстояние педя под ъгъл деветдесет градуса надолу, после изтъняваше и се извиваше от сферата в посока към края на предната тръба. Там и на вертикалната част, непосредствено под сферата Мат откри жлебове на ръкохватка и клавиатура, по-малка от човешки пръст.

Застана до прозореца, с лявата ръка улови ръкохватката под тръбата, а с дясната — вертикалната част. Постави показалеца на клавиша, притисна сферата към гърдите си и се прицели в нощта. Тогава сви показалеца. Клавишът потъна без особена съпротива в предпазната скоба. Но нищо не се задейства. Направи му впечатление една правоъгълна, светла ивица напряко през горната част на сферата. Страните й бяха с дължина около пет сантиметра. Под нея откри квадрат от тънки като косъм линии. Натисна го с палец. Той потъна надолу, пъхна се под повърхността на сферата и се откри клавиатура.

— Код — каза замислено Мат. Погледна в напрегнатите лица на четиримата мъже. — Смятям, че определен брой цифри трябва да се натиснат в определена последователност, за да се активира оръжието. Ще са ни необходими седмици, по-скоро месеци, за да ги открием.

Сянка на разочарование пробяга по острите черти на лицето на русия. Мауриц кимна с разбиране, а по лицата на другите двама се изписа недоумение.

Лодар взе пистолета на Мат. Скептицизмът не беше изчезнал напълно от лицето му.

— А това тук? Как функционира? — заинтересува се той. Искам да го пробвам.

Мат се опита да го разубеди. Мислеше за ограничения си запас от муниции. Било опасно, обясни той, човек трябвало дълго да се упражнява и самият той използвал оръжието само в краен случай. Лодар не се остави да го заблудят. Настоя да пробва пистолета.

„Ах ти, проклета дървена главо!“ — помисли си Мат.

— Идете до вратата — изръмжа към тримата други мъже. Даде знак на Лодар да отиде до прозореца и застана зад него. Това се нарича предпазител. Свали го. — Лодар го направи. — Какво искаш да улучиш? — попита Мат. С удоволствие би изритал младия момък в задника. Но ако след едно малко упражнение по стрелба доверието му щеше да се затвърди, може би все пак си заслужава…

— В делвата. — Голяма глинена делва стоеше на масата. Мат му каза да протегне ръце, да заеме разкрачен стоеж, да вдигне оръжието и да го насочи към делвата в една линия с мушката и прореза. Тогава обгърна отзад китките на Лодар.

— Поеми си въздух и при издишване натисни спусъка.

Изстрелът предизвика адски шум в ниското помещение.

Делвата се пръсна на парчета. Лодар сияеше. И покани Мат на чаша „биир“. Първата бира след половин година. Беше твърде топла и възсладка — и въпреки това имаше божествен вкус. На Мат му се стори, че е в рая.

Но само за няколко минути. Тогава вратата се отвори рязко. Масивната фигура на бореца сумо се появи в рамката. Пот се стичаше по челото му. Сякаш току-що беше направил финален спринт. Зачервеното му като божур лице изглеждаше съсипано.

— Акостираха на източния бряг и свалят оръдия от корабите! Ще нападнат най-късно след час…!

Аруула не затвори очи през цялата нощ. Едва когато на източния хоризонт се показа сивата ивица на зората, потъна в лека дрямка.

Събуди я някаква детонация. Тя се стресна, скочи и се затича от прозорец до прозорец в кръглата кула. През източния прозорец видя облак дим над палисадата на града. Вече се беше зазорило и контурите на покривите и кулите се излюпваха от утринния сумрак. На широката ивица ниви пред палисадата различи хора в кафяви панталони и якета. И колела с тъмни тръби между тях — оръдия.

Отново се изгърмя. Едно гюлле експлодира върху билото на вътрешната палисада. Дървени трупи се разхвърчаха във въздуха. И отново друго из бълва разрушителния си заряд върху защитния вал.

Аруула се беше сгушила като парализирана до прозореца. Вече за втори път виждаше такива оръжия. Сега чуваше и отдалече грохота на оръдията. Значи градът е нападнат от няколко страни.

Ставаше все по-светло и по-светло. Скоро можеше да различи главите на мъжете между върховете на палисадата. И още повече — на нападателите със землистото облекло. Бяха изкарали на позиция пред портата на палисадата поне петнайсетина оръдия. Бълваха смъртоносните си гюллета над и срещу защитния вал. Аруула изброи по трима мъже при всяко от оръжията.