Йо Цибел - Сборник Маддракс. Тъмното бъдеще на земята (1-10)

Без съмнение плъховете притежаваха известен разум. Животните прокарваха хитро замислени системи от подземни коридори, да, но не можеха да палят факли. А кралят, изглежда, владееше и някакъв език.

Не ръстът им, не страховитият им вид, а очевидната им интелигентност шокираше най-много Мат. Мозъкът му търсеше обяснение за тези неща, докато вървеше до Рраар зад двамата факлоносци през системата от мрачни коридори.

Тараците не се държаха лошо с него, не се нахвърлиха върху него, за да го изядат, не го оковаха във вериги. А Бялата козина с кокаления боздуган, който сега носеше на рамо, дори не се отнасяше враждебно с него. Какво ли искаха от него?

Матю предположи, че и те го смятат за някакъв бог. Макар и досега да не се готвеха да се хвърлят пред него на земята като хората на Зорбан и не показваха никаква следа от страхопочитание и боязън, все пак Мат долавяше известен респект. Досега никой тарак не бе дръзнал да го докосне.

Коридорите водеха нагоре, подът ставаше по-скалист. Писъците и виковете се приближаваха. Вонята на мърша се смесваше с влажния, миришещ на глина въздух.

Изведнъж отляво се откри пещера. Повече от десетина тараци бяха клекнали на четирите си лапи пред входа й. Факлоносците се вмъкнаха вътре. Мат Дракс и Бялата козина ги последваха. Пресипнал човешки глас внезапно изстена на няколко крачки от тях. Факлите обляха пещерата с призрачна светлина. Беше толкова голяма, че в полумрака Мат не можеше да различи отсрещните стени. Също и тавана.

Факлоносците се понаведоха и задържаха пламъците надолу. Там зееше дълбока колкото човешки бой дупка. Един вид арена. Мат видя да се отдръпват някакви сенки, видя контурите на тела и чу човешки и животински гласове, които ридаеха и скимтяха.

Белият звяр до него изграчи някаква заповед. Запалиха се и други факли. Светлина огря дупката. Сякаш леден пласт налегна диафрагмата на Мат. Стори му се, че подът под него се олюлява.

— Не вярвам това да е истина… — простена той. Дупката беше пълна с живи същества. Мат преброи около шест-седем човека в кожи, изпокъсани наметки от плат или голи. Мъже, жени, едно дете. Някои го гледаха с широко ококорени очи. Надежда и страх светеха в тези очи. Други бяха втренчили апатичен поглед пред себе си.

Насекоми се отдръпнаха по протежение на отвесните стени на големия изкоп. Насекоми, каквито Мат никога преди не беше виждал…

Бръмбари, големи колкото кучета. Тараците им бяха откъснали крилата. Маса летящи твари, черни и космати, и големи колкото гъски, с разкъсани крила и отчасти откъснати крака се мятаха по пода на дупката. Дълги колкото крак пеперуди, чиито крака бяха завързани, се опитваха да се изкатерят по отвесните стени. На ръба на дупката стояха тараци, които ги събаряха отново долу.

Мат съгледа в полумрака и два фреккойшера. Как жално поклащаха натам-насам огромните си глави. Неясно различи изпочупените им скакателни крака и откъснатите им крила.

Между насекомите и хората се движеха бозайници. Зърна примати с бяла козина, почти е човешки ръст. И животни, които по големина и фигура му напомняха за говеда. Къси, тъпи рога стърчаха от главите им и сплъстената им козина висеше чак до пода.

Мат виждаше разхвърляни навсякъде вдървени крила, откъснати крака на насекоми, кости и човешки скелети…

Бялата козина до него посочи с широк жест ужасяващата сцена. Като че искаше с гордост да представи владението си.

Грачеше без прекъсване. Мат го погледна — да, звярът, изглежда, беше в най-добро настроение. Нещо като ухилване беше изписано на плъшата му физиономия.

Мат затвори очи и се обърна. Потресе се от отвращение. Никакъв кошмар не можеше да бъде по-ужасен. Не си въобразяваше — онова, което кралят на тараците му представяше, не беше частна зоологическа градина. Това беше… килерът с храната на неговото племе.

Стомахът на Мат се обърна. Облегна се на стената на пещерата. Притиснал чело до хладната глина, направи няколко дълбоки вдишвания.

Граченето зад него се усили. Кралят на тараците посочи вътре в дупката един загърнат в кожи мъж. Четири тарака се хвърлиха в дупката и сграбчиха мъжа. Той крещеше и отчаяно нанасяше удари около себе си, но те просто го изхвърлиха оттам.

Рраар натисна гърдите му със задните си лапи и го цапна с кокалния боздуган по главата. Мъжът мигновено загуби съзнание. Милостиво. Защото в следващия момент кралят на плъховете се наведе и с мляскащо-пращящ звук прегриза гърлото му.

Ужасът потресе Мат. Обърна се и повърна. След като белочетинестият звяр утоли глада си, изведоха Мат от пещерата. Залиташе до бодро грачещия Рраар и с мъка се държеше на краката си.