Саймън Мордън - Теории за полета

- Не. Ти си силна и си умна. Но аз нямам намерение да казвам на родителите ти, че съм те спасил от една военна зона само за да те отведа в друга. - Той й се усмихна. - Всички тези други хора - не ми пука кого са изоставили, а просто дали са направили онова, което съм искал да направят. Те могат да умрат и това изобщо няма да ми тежи на съвестта. За теб обаче ме е грижа и не смятам да те забърквам повече в тази история.

Майорът се намираше точно зад тях. Петрович леко изви глава, за да може да вижда лицето на човека.

Майорът му отдаде чест.

- Сър. - Гласът му звучеше объркано, като на изгубено дете.

- Не се притеснявай - отвърна Петрович. - Нататък ще е по-лесно. С колко танка разполагаш?

- Седем. Изгубих един заради механична повреда.

- Трябва да ги взема назаем. Може ли?

- Да, сър.

- И престани да ме наричаш сър. Върни се при хората си. Заповедите ти ще идват от Брюксел и ти ще си напълно убеден в това.

- А аз? - Люси преплете ръце и ги изпъна пред тялото си. - Аз какво да правя сега?

Петрович спря един никкейджин и успя да намери достатъчно думи в онлайн речника, за да общува с него.

- Кейтай денва, нанитозо.

Човекът послушно му предаде телефона си и след като Петрович сканира номера му за скорошна употреба, го пъхна в ръката на Люси.

- Вземи го. В него има карта и инструкции. - Времето го притискаше. Трябваше да тръгва. - Ще се видим после.

Той положи за миг длан върху главата й - като благословия, освобождаване, тържествено посвещаване. Тя тръгна, без да възрази, затича се в едната посока, а той пое в противоположната.

Големите дизелови двигатели, задвижващи танковете, забоботиха гръмогласно в една странична уличка, а група никкейджин, водена от служител на Ошикора, прекоси пътя му, отправяйки се на изток.

- Валентина?

Едва успя да долови отговора ?. Филтрира страничните шумове и чу:

- Ако искаш да удържа моста, трябва да направиш нещо изключително.

- Значи ще го направя - отвърна той, а след това се обърна към ИИ и каза само една дума: - Сега.

За десетте минути, които му бяха необходими, за да премине през задръстените със спрени коли улици между точката му на тръгване и реката, изпълнението на плана, задействан от Петрович, беше стигнало до средата. Той пристигна на Странд късно, прекосявайки Пикадили и Трафалгар Скуеър.

Камерата не беше достатъчна, за да може да види от единия край на улицата какво става на другия край, затова използва сателитите за поглед към подстъпите към моста; той беше обвит в дим. Крайбрежната улица гореше -навсякъде се виждаха подпалени автомобили, а корпусите на сградите по бреговата линия бяха изравнени със земята.

Червените маркери на картата постепенно угасваха по един, по два, три, на шепи и на дузини. Там, където доскоро се виждаха плътни червени пластове, сега се забелязваха пролуки. Тънка синя линия очертаваше района и сините джобове показваха къде разположените по пок-ривите снайперисти засипват с куршуми движещите се по улиците Външни.

- Не мога да преценя. Разказвай.

[Ситуацията е критична.]

ИИ му показа поредица кадри от видеонаблюдението, разположено върху Съмърсет Хаус.

[Атакуващите хеликоптери бомбардираха Крайбрежната улица и сега кръжат над Фарингтън Роуд. Там ще спечелим, но ще изгубим Ланкастър Плейс. Външните ще завладеят моста.]

- Не, няма. - Петрович отново се затича, изтиквайки картините от сблъсъците встрани, за да може по-добре да се ориентира в лабиринта от улици.

[Не виждам логика в думите ти. Едно е да желаеш нещо, друго е да го направиш.]

- Поцелуй мою жопу. Това ще го направя. Къде са танковете?

[В Хай Холбърн.]

- Кингсуей, Чансъри Лейн и Холбърн Съркъс. Действай. Кажи на

хеликоптерите да убият колкото се може повече.

[Ще бъде твърде късно. Те са твърде много. Трябва да се изтеглим.]

- Длъжни сме да го направим.

[Тогава ще се провалим.]

Улицата беше преградена от барикада от автомобили и два автобуса, натрупани от един мобилен кран така, че да наподобяват гигантска игра на тетрис. Бяха пълни с народ - мъже и жени, които бяха твърдо решени да попречат на Външните да се изкатерят нагоре и да прехвърлят прег-радата. Мунициите им отдавна бяха свършили и те бяха въоръжени с пръчки и колове, тояги и бейзболни бухалки.

Зад тях нямаше резерви, никой, който да ги замени, ако паднат или грохнат, или побягнат.

- Тук трябваше да има повече хора. - Петрович измъкна трофейния си нож и се спря озадачено за миг. - Къде са подкрепленията?