Саймън Мордън - Теории за полета

- Точно заради това те се намират на пет километра от Темза и прогониха дванайсет милиона души от домовете им. - Петрович огледа картата си. Колите бяха временно решение, колкото да разчистят пътя до автобусното депо и малко по-нататък. Външните щяха да се върнат. - Ние сме прекалено цивилизовани. Забравили сме, че има за какво да се борим.

- Но нужно ли е да се борим по този начин?

- Да. Нужно е.

- Искаш да кажеш, че на теб ти е нужно. - Устните на Миямото се разтеглиха в почти подигравателна усмивка и Петрович се изкуши да го цапардоса с всичка сила някъде, където много да го заболи.

Вместо това се спря, застана на пътя му, изчака, докато японецът не се доближи до него, и изкрещя в лицето му:

- Събуди се! Какво, на хуй, ти става, човече? Двеста хиляди Външни колят навред, за да си осигурят победата, а ти искаш да играем почтено. Точно почтеността ни докара до тоя пиздец. Я се огледай - къде са хората, които са обитавали това място? Онези, които не са успели да избягат, чакат, треперещи от страх, зад заключените си врати, докато не ги накълцат на мънички парченца като онези две деца пред дома на Люси. - Той си пое дълбоко дъх. - Или вече са били накълцани. Така че, да. Ще продължа да убивам, да убивам и да убивам, докато Външните най-после не схванат посланието, че не са добре дошли тук. И ще продължа да ги убивам по целия път до магистрала М25. После ще започна да бомбардирам оцелелите и ще изпратя цяла армия, за да помете остатъците. И чак след това ще се замисля за почтеността. Схвана ли?

Миямото избърса пръските слюнка от бузите си.

- Разбирам. - Гласът му беше смирен.

Искам да се махнеш.

Трябва да остана.

- Не е нужно да оправдавам действията си пред теб.

- Тогава не го прави.

Петрович стисна зъби.

- Хайде. Имаме да хващаме рейс.

Той се завъртя на токовете си и закрачи нагоре по хълма. Над пътя се стелеше пушек, който го скриваше от погледа му и от сателитите. В инфрачервения спектър беше пълна бъркотия - ярки, нажежени до бяло огнени цветове прикриваха по-малките източници на топлина.

Устремът на Петрович към най-високата точка на Хайгейт постепенно отслабваше. Външните се намираха в гробището, а колите ръмжаха пред железния портал и тухлените стени.

Той призова ИИ.

- Петдесет и едно, трийсет и три, петдесет и шест - север; нула, осем, четирийсет - запад. Докарай танковете на Примроуз Хил, за да го смажат.

Аватарът направи няколко крачки редом с него.

[Нали знаеш, че си на път да унищожиш гробницата на Карл Маркс?]

- Да. Той какво е направил за мен? - Петрович неволно вдигна карабината и се прицели в една странична уличка. - Още повече че Енгелс е свършил цялата работа.

Не забрави да притисне силно приклада към рамото си, преди да натисне спусъка, и това бяха единствените осъзнати движения, които извърши. Получи силен ритник от отката и мъжът - поне той си мислеше, че е мъж, но в действителност го виждаше само като размито петно зад оградата от ниски бетонени диреци - падна назад.

Безжалостното настъпление отново започна да го притиска. Той призова още автомобили, събуди ги и ги хвърли в битката. Външните се движеха плавно, опитваха се да заобиколят силите му, но автобусното депо се намираше точно зад ъгъла. Трябваше да издържи на напора им само още няколко минути.

Около него се разрази буря. Още щом колите се появиха на завоите и се устремиха към сивкавите фигури, пропукаха изстрели и по земята се посипа стъкло като килим от блещукащи кристали.

Аватарът вдигна ръка и изчезна, а Петрович се зае с тежката задача да оцелее в следващата една минута. Той приклекна и огледа жалкото прикритие, което си беше намерил - насред пътя, с група Външни от лявата страна и още повече отпред. Възможно беше да не го бяха забелязали все още, но от заблудения куршум болеше също толкова силно, колкото и след прицелване.

Няколко метра зад него Миямото също не се справяше много добре. Две коли идваха по улицата, движейки се броня до броня. Все още не се бяха засилили, но ако Петрович решеше да притича пред тях, щеше да бъде прегазен или от едната, или от другата.

Хрумна му една идея. Той прихвана двата автомобила, забави хода им, прехвърляйки ги в режим ловец-убиец, и им нареди да направят нещо по-различно. След това изтича до Миямото и натисна главата му надолу.

Колите ги заобиколиха от двете страни и потеглиха напред със скоростта на тичащ човек. Останалите автомобили ги изпреварваха, прегазвайки тротоарите; свиваха рязко със свистящи гуми, за да избегнат сблъсъците с уличните стълбове и знаци, след което се хвърляха с бясна скорост срещу Външните.