Саймън Мордън - Теории за полета

- Къде го намерихте?

- Хирургът го извади от гърдите на съпруга ви, сержант.

Тя погледна намръщено Петрович и върна торбичката с ножа на капитана.

- Това е кабар. Американски.

- Произвеждат ги в Тайван - рече Петрович, притискайки ръка към превръзката на гърдите си. - Може да е дошъл отвсякъде.

- Не, не може - възрази тя. - Може да е изваден само от глупавия ми съпруг, който след десетина години ще замени всичките си важни органи с пластмаса и метал.

Тя се изправи, принуждавайки капитана да отстъпи назад, и сложила ръце на хълбоците, продължи да мъмри Петрович.

- Имаш ли да ми казваш още нещо? Да си изгубил някое око или крак? Да не си се сдобил с кибернетичен далак? Защото вече са заменили мозъка ти с евтин джобен калкулатор.

- Зависи - отвърна Петрович.

- От какво?

- От това какво са ти казали. - Той погледна над рамката на очилата си. -Трябва ли да го правим точно сега?

- А кога? Доколкото виждам, не се занимаваш с нещо важно в момента -освен ако не си организирал друга пресконференция, на която да ръсиш обиди.

- Може би трябва да се върна по-късно - осмели се да се обади Даниълс.

- Не, вече приключихме. Нали щеше да ми казваш всичко, Сам. Всичко.

- Добре мина - каза той. - Какво мога да направя за вас, капитане?

- Искам да ви задам няколко въпроса. Сигурен ли сте, че моментът е подходящ?

- Да. Тя е права - нямам какво друго да правя, така че можете да питате. Ще отговоря, доколкото е по силите ми. Може ли първо да ви попитам нещо?

Даниълс посочи освободеното от Маделин място и Петрович му кимна. Капитанът седна изпънат, сякаш е глътнал бастун.

- Колко съм я загазил? Ако онзи тип, когото застрелях, е просто обикновен гражданин, който обича да се облича като нинджа, значи здравата съм прецакан.

- В такъв случай - отвърна Даниълс - досега да съм ви арестувал.

- От мен се очаква да съм умен. Всички ми го повтарят. Можех да зарежа всичко. - Петрович се почеса с нокти по скалпа. - Мисля, че трябва да се извиня на някои хора.

Лицето на Даниълс потрепна.

- Няма го в базата данни на Метрозоната. Съдейки по вида му, най-вероятно е Външен.

- В такъв случай е добре, че не го застрелях в главата.

- Да. Странен ли ви се стори?

- Израснал съм на улицата. Знам как се държат хората, които са уплашени, изненадани, стреснати. Този мъж беше твърде спокоен, сякаш знаеше какво се случва, сякаш той е причината да се случи. Просто не ми се стори редно.

- Затова го подгонихте?

- И той побягна. Изглеждах като говно и носех пушка. И аз бих побягнал, ако срещна такъв, макар да ми се ще да вярвам, че бих успял да се измъкна. - Петрович се размърда върху стола. Болката беше започнала да се процежда през омайването, причинено от морфина.

- Не си ли помислихте, че трябва да стоите по-надалеч от човек, който скача от високи сгради?

- Да. Но вече беше малко късно за това. Вече се бях забъркал.

Даниълс продължаваше да седи с ръце на коленете. Той не записа нито един от отговорите на Петрович, просто ги попиваше като гъба.

- Били сте заедно с майор Чейн по негова молба, нали?

- Да. Той ми се обади. Каза, че нямал нито един техничар под ръка.

- Често ли го прави?

Не. Не, не често.

- А този път защо?

Петрович сви рамене.

- От отчаяние. Бързаше. Не можеше да чака. Затова загина при експлозията, а аз останах жив.

- Как се запознахте с майора?

Време беше да започне с лъжите. Те му идваха отвът-ре, напълно естествено, като дишането, и можеше да се справи дори с изискания капитан Даниълс.

- Бях свидетел в един от старите му случаи от времето, когато беше обикновения детектив инспектор Чейн. Нищо не се получи, но започнахме да се чуваме на всеки две седмици. - Петрович побутна нагоре очилата си. -Предполагам, че просто ме е проверявал.

- Очевидно сте му направили силно впечатление - рече Даниълс.

Петрович леко се намръщи.

- Защо ми казвате това?

- Той ви е определил за най-близък роднина. - За пръв път Даниълс изгуби хладнокръвие и в гласа му прозвуча искрена изненада. - Не знаехте ли?

- Не. Не знаех. Защо старият козёл не ми е казал нищо? - Петрович огледа бинтованите си длани. - Какво означава това, че съм най-близък роднина?

- Означава, че е определил вие да получите всички неизплатени заплати и привилегии. Такива неща. От „Човешки ресурси" ще ви го обяснят по-подробно. - Даниълс възвърна самоконтрола си. - Поне ще получите достатъчно, за да платите погребението му.

- Ха - рече безрадостно Петрович. - Ето какво е търсил, значи -оплаквачи. Разбирате ли, капитане, просто няма други. Никой освен мен няма да оплаче смъртта на Хари Чейн. Нито приятели, нито семейство. Ето до какво води животът, посветен на дразненето на хора.