Саймън Мордън - Степени на свобода.

– Някой има ли да каже нещо градивно на този етап – рече тихо Макензи, – или да продължаваме?

– Според мен, сър – каза адмирал Аренд, – трябва да поговорите с Петрович.

– Ти би ли го направил, Малкълм?

– Да, сър.

Ракетите се приближаваха. Две, изстреляни от подводниците – едната от изток, другата от запад – се бяха съсредоточили върху Колорадо.

– И каква е целта на всичко това? Защо да губя време в разговори с автора на нашето унищожение? – Макензи махна с ръка към екраните. – Похарчихме трилиони долари и милиони човекочасове за проекта „Небесен щит“ само за да бъде неутрализиран от него и неговото изчадие. Изправени сме или пред ядрено унищожение, или пред тотално икономическо бедствие. И двете ще оставят само откъслечни останки от някога великата ни нация, а враговете ни ще бъдат непокътнати. Не мога да го позволя.

Западното крайбрежие изчезна. Източното – също. Целите във вътрешността на континента падаха една след друга, но въпреки това основната атака още не беше осъществена.

Адмиралът леко изкриви глава, докато се опитваше да събере информация от картите и да отдели фактите от измислицата.

– Проклет да съм – каза той.

– Двайсет долара, ако обичаш, Малкълм. Това не е характерно за теб; разбирам, че скоро ще се срещнем с нашия създател, затова те моля да запазиш присъствие на духа.

– Защо не се целят в окръг Колумбия? – Аренд се изправи и отиде до края на масата. Посочи с пръст картата с линиите и маркерите. – Досега би трябвало да сме ударени. С един удар се обезглавява страната.

Дежурният офицер погледна телефона на бюрото си и вдигна слушалката.

– Петрович? – изсъска той. – Защо сме още живи?

– Защото, ако ракетата ви удари и не умрете, ще знаете със сигурност, нали? Дори Макензи няма да остане убеден, че е подложен на атака. Затова реших­ме да проточим това колкото се може по-дълго, за да ви накараме да се поизпотите. Никак не е приятно да отнемеш способността на човек да преценява кое е истинско, нали?

– Обръщам се към теб като едно човешко същество към друго – моля те, прекрати това.

– Значи, ти си убеден, нали? Че нищо от това не се случва в действителност?

– Да, убеден съм.

– Тогава направи нещо, за да може Макензи да ми даде пълните кодове за изстрелване. Вече имаме по-голямата част от тях; Майкъл ще открие останалото, но ще му отнеме време. Много по-лесно ще е да накараш президента си да ми предаде на тепсия контрола върху ядрените ви оръжия. И много по-иронично.

– Какво мога да направя? Аз съм само една... брънка във веригата.

– Такива бяха и Станислав Петров и Василий Аркипов, но те се оказаха правилните хора на правилното място в правилното време и спряха Третата световна война. Как ти е името, камарад?

– Джошуа Мелдън-младши, сър.

– Можеш да ме наричаш Сам, Джошуа. Харесваш ми. Сега защо не се обърнеш и да погледнеш към онова, което се случва зад гърба ти?

Аренд все още стоеше под екраните, които показваха виртуалното унищожаване на страната му, настояваше, че е прав и че казването на последните две числа от кода ще доведе до бедствие. Оредялата публика го подкрепяше: държавният секретар, началникът на Генералния щаб, заместникът на съветника по сигурността и останалите двама заместници – всички се надяваха, че президентът ще промени намеренията си.

Фактите на адмирала бяха елементарни.

– Белият дом е основна цел на всяко възможно нападение от чужда сила. Ние не сме ударени – засега – както и нито една цел в радиус от сто мили. Господин президент, атомна бомба, паднала във Вирджиния, ще разтърси прозорците на Овалния кабинет. Няма никакви признаци, потвърдени от независим източник, че сме нападнати, защото ние всъщност не сме нападнати.

Макензи погледна над главата на Аренд, търсейки яснота и увереност. Той наблюдаваше приближаващите се бързо към планината на НОРАД ракетни следи.

– Аз съм президент на Съединените американски щати и главнокомадващ на Въоръжените им сили. Причината да съм в този кабинет, след продължителна вярна служба на тази нация и хората й, е да взема решение. Докато всички останали отстъпват и се показват като недостойни за изпълняване на отговорностите, дадени им от всемогъщия Бог, аз няма да се проваля. Ще се изправя като скала пред множеството ми противници и ще остана верен до самия край.

Макензи вдигна листчето с кодовете и погледна към екрана, на който се виждаше образът на търпеливия офицер от Военновъздушните сили, който очакваше да получи останалите числа.