Саймън Мордън - Степени на свобода.

Избягваха всички опасности по пътя си, дори когато слягането на земята след експлозията предизвикваше срутването на нещо наблизо. Винаги първо се чуваха някакви предупредителни звуци и земята потреперваше. Разполагаха с достатъчно време, за да избягат напред, далеч от бавно търкалящите се тухли и греди, камъни и стомана.

Появи се сигнал; Петрович веднага се закачи и потърси помощ.

– Здрасти.

[Способността ти да оцеляваш изненада дори мен. Много ли сте ранени?]

– Доста сме поочукани. Да речем, че имаме петнайсет едва успяващи да вървят ранени. Не знам какво количество радиация сме поели – може вече и да сме мъртви.

[На входа към „Мерилибоун“, до мола на Оксфорд Стрийт са отворили станция за обеззаразяване. Постарайте се да минете оттам.]

– Разкажи ми за щетите.

[Съдейки по предавателите, които сме изгубили, сградите в радиус от седемстотин и петдесет метра от епицентъра на взрива са или напълно, или частично унищожени. Някои в периметъра са оцелели, други, извън него не са. Няма значителни разрушения извън две хиляди и двеста метра. Бъкингамският дворец е в руини, Устминстърските диги са разкъсани, а старият Парламент е наводнен. Временният мост при Ламбет е разрушен.]

– Ах, чёрт . А напредвахме толкова добре.

Молът, чиито стъкла бяха грижливо подменени след опустошението, предизвикано от милицията на „Парадайз“, представляваше море от сияещ кристал под скелето от подпорни греди. В празните пространства зад безизразните магазинни витрини се виждаха потрошени плочки и висящи стенни лампи.

[Трябва да знаеш, че за момента те смятат за мъртъв. ЕС безцеремонно прекрати всички визи на притежателите на американски паспорти, целият дипломатически персонал е прогонен, всички американски авоари са замразени. Правителството на Съюза влиза в спешно заседание в осемнайсет часа. Какъв ще бъде отговорът ти?]

– Моят или отговорът на Свободната зона?

[Те не са ли едно и също?]

– Да. И те скоро ще го разберат.

Преходът към Мерилибоун Лейн се намираше точно отпред и точно както им беше обещано, там беше разпъната голяма бяла палатка. Край нея бяха паркирани микробуси с червени кръстове, а вътре ги чакаха фигури в бели престилки и респиратори.

Петрович не очакваше това с нетърпение. Той се нареди пръв, отчасти защото беше водач, но най-вече защото искаше по-бързо да приключи.

Екипът по обеззаразяването работеше в два потока; докато го преглеждаха с детекторите за радиация, треперещата Маса беше избутана в съседната лента. Броячите цъкаха мързеливо при включването си, но когато ги приб­лижиха до тялото му, започнаха да тракат и да жужат.

Един от медиците разкъса печата на стерилизиран пакет с хирургически ножици.

– Извинете, доктор Петрович – каза той и започна да разрязва дрехите на Петрович от шията до слабините.

Повтори действията си и на гърба му, след това се прехвърли на краката.

Наложи се да свалят и екзоскелета му и за щастие, някой разполагаше с кутия за инструменти, в които имаше гаечен ключ с точния размер. Махнаха залепените за тялото му батерии – тиксото остави върху кожата му червени отпечатъци. Опитаха се да му вземат и компютъра, но за това не можеше да става и дума. Прибраха го в найлонова торбичка, завързана с въженце, което той стисна здраво.

Беше съвсем гол, с изключение на ботушите. Разрязаха връзките им и той ги събу, след това свали поред и чорапите. Когато всичките му дрехи бяха прибрани в яркожълта найлонова торбичка, отново го провериха с брояча.

Този път радиацията беше по-ниска, но в дясното му око имаше нещо, някаква заседнала частица от някакъв краткотраен радиоактивен изотоп.

– Боя се, че трябва да го извадим.

– Да, и аз така предположих.

Той продължи да гледа право напред, но с крайчеца на окото си забеляза, че Маса беше преглеждана по същия учтив, но непреклонен маниер. Ножиците не успяха да срежат нейния стелт костюм, затова й се наложи да го съблече. Сега беше гола като него и за пръв път му изглеждаше уплашена и окаяна.

Медикът извади стерилни форцепси и плъзна краищата им около очната ябълка на Петрович. Стисна здраво, завъртя под правилния ъгъл и уредът излезе с изщракване.

Прибраха го в чантата с дрехите.

Провериха го отново. Нямаше повече горещи точки. Избутаха го напред към палатката и следващият човек на опашката зае мястото му.

Превързаха раните му. Забитото в прасеца му колче беше извадено и проверено за радиация, после зашиха разкъсания му крак и му направиха водонепроницаема превръзка. Дупките в счупената му ръка представляваха по-голям проблем.