Макс Брукс - Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)

Попитайте някой ваш познат защо съюзническите сили излязоха победители във Втората световна война. Онези, които знаят малко, ще ви кажат, че триумфът ни се дължи на числеността на нашите войски или уменията на пълководците ни. Тези, които нищо не разбират, ще ви напомнят за технологичните чудеса от сорта на радарите или атомната бомба. (Намръщва се.)Обаче всеки който поне малко е запознат с историята на този конфликт, ще ви назове трите истински причини. Първата бе възможността да произвеждаме повече материални средства — повече патрони, консерви и бинтове от врага; втората се дължи на обстоятелството, че имахме по-голямо количество природни богатства за създаването на необходимата материална база, а третата — на техническата ни база за транспортиране на готовата продукция до фронтовите линии. Съюзниците имаха на свое разположение ресурсите, промишлеността и материално-техническата база на цялата планета. Държавите от Оста, от своя страна, трябваше да разчитат единствено на оскъдните запаси, които можеха да добият в рамките на вътрешните си граници. Ето че сега и ние се оказахме в тяхното положение. Живите мъртъвци контролираха преобладаващата част от сушата, а американското производство зависеше изцяло от онова, което можеше да бъде събрано в пределите на западните щати. Забравете за суровините от чуждестранните зони за сигурност! Търговските кораби бяха претъпкани с бежанци, а почти всички военни плавателни съдове стояха в сухите докове поради липса на гориво.

Въпреки всичко и ние си имахме някои преимущества. Ако калифорнийската селскостопанска база можеше да бъде преструктурирана, по-голямата част от проблемите с недохранването щяха да бъдат решени. Производителите на цитрусови плодове обаче се дърпаха като магарета, също както и фермерите. Най-твърдоглави от всички излязоха месните барони, които контролираха огромни количества великолепна земя, използвана от тях за пасища. Да сте чували някога за Дон Хил? Гледали ли сте филма на Рой Елиът? Когато епидемията връхлетя долината Сан Хоакин, зомбитата преодоляха огражденията му и се нахвърлиха върху добитъка му, разкъсвайки кравите на части — досущ като африканските хищни мравки сиафу! А той стоеше насред стопанството си, стреляше по нашествениците и псуваше като Грегъри Пек в онзи стар уестърн — „Дуел под слънцето“ Поговорих си с него съвсем честно и открито. Предложих му избор, както бях направил и с останалите. Напомних му, че наближава зима, а гладните са много. Предупредих го, че когато ордите изгладнели бежанци щурмуват земята му, за да довършат започнатото от живите мъртъвци, правителството няма да му помогне. Хил беше храбро и упорито копеле, но не и идиот. Той се съгласи да ни отстъпи земята и добитъка си при условие, че никой не пипа неговите животни за разплод, както и тези на останалите животновъди. Аз приех и си стиснахме ръцете.

Крехки, сочни, апетитни пържоли — можете ли да си представите по-ярък символ на изкуствения довоенен жизнен стандарт? В същото време именно този стандарт се превърна във второто ни голямо преимущество. Единственият начин да попълним ресурсите си беше да намерим начин за вторично използване на отпадъците. Нищо ново под слънцето, нали така? Израилтяните бяха започнали да правят нещо подобно, когато затвориха границите си, и оттогава всяка държава опираше до това в една или друга степен. Никой обаче не можеше дори да си мечтае за онова, което имахме на наше разположение. Спомнете си как се живееше в Америка преди войната. Дори средната класа се наслаждаваше на нечувано ниво на материален комфорт, непознат на нито една друга нация за цялата човешка история. Дрехи, кухненски уреди, електроника… Само в един довоенен Лос Анджелис числеността на леките коли превъзхождаше населението в съотношение три към едно! Милиони стада от автомобили! Над сто хиляди души работеха в тази индустрия — на три смени, седем дни в седмицата: сглобяваха, каталогизираха, разглобяваха, складираха и транспортираха различните части и детайли по цялото крайбрежие. Там също се сблъскахме с някои проблеми, сходни с тези при дребните фермери — хората не искаха да се разделят със своите хамъри или оригиналните си италиански спортни модели, недвусмислен символ на кризата на средната възраст… Това много ме забавляваше, понеже в цялата страна нямаше бензин, но въпреки всичко собствениците се бяха впили като пиявици в лъскавите си играчки. Каквото и да си говорим обаче, това си бяха бели кахъри. Даже ми беше приятно да се занимавам с автоманиаците… нещо, което не можеше да се каже за срещите ми с представителите на военната върхушка.