Макс Брукс - Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)

Да, сблъскахме се с прояви на расизъм, както и с такива на класова омраза. Поставете се на мястото на някои от хората, за които говоря — представете си например, че сте влиятелен корпоративен адвокат. Цял живот сте преглеждали договори за милиони, сключвали сте сделки, говорили сте по телефона… В това сте най-добър, това ви е направило богат и ви е дало възможност да наемете водопроводчик, който да оправи тоалетната ви, докато вие водите разговори по мобилния си. Колкото повече работите, толкова повече пари печелите и толкова повече слуги си наемате, за да ви остава повече време за работа и за изкарване на повече пари. На това се крепи светът. В един прекрасен ден обаче всичко това се променя. Вече на никого не са му притрябвали договори и сделки. А всички имат нужда от добре функционираща тоалетна. И ето че слугата изведнъж става твой учител, а понякога и твой началник. За някои американци това беше по-ужасяващо и от живите мъртъвци.

Веднъж, по време на една инспекция из Лос Анджелис, си седях в дъното на залата по време на една лекция по преквалификация. Всички обучавани навремето бяха заемали високи длъжности в развлекателната индустрия — аудиторията бе претъпкана от всевъзможни агенти, мениджъри и „криейтив директори“, каквото и да значи това. Можех да разбера тяхната неохота и високомерие. Все пак преди войната забавленията бяха най-ценната експортна стока на Съединените щати! А ето че сега тези хора се обучаваха за работници в завода за боеприпаси в Бейкърсфийлд, щата Калифорния. Една жена — бивш „кастинг директор“ — избухна. Как смеели така да я унижават! Та тя била магистър по изящните изкуства в Концептуалния театър, тя подбрала актьорите за трите най-добри ситкома в последните пет сезона и само за седмица изкарвала повече, отколкото инструкторката й би могла да заработи за няколко живота! Същевременно не спираше да се обръща към въпросната инструкторка на малко име. „Магда — повтаряше тя, — Магда, стига толкова. Магда, моля те!“ Отначало си помислих, че възмутеният „кастинг директор“ просто се държи грубо и унижава инструкторката, като съвсем съзнателно избягва да се обръща към нея тъй, както подобава. После обаче узнах, че госпожа Магда Антонова работела при тази жена като чистачка. Да, съзнавам, че на някои не им е било никак лесно, ала после мнозина признаха, че получават по-голямо емоционално удовлетворение от новата си работа, отколкото от която и да е друга длъжност, напомняща им за предишните професии.

На ферибота от Портланд за Сиатъл се запознах с един господин, който бе работил в департамента по издаване на лицензи за рекламни агенции. По-конкретно — занимаваше се с продажбата на авторските права на класическите рок хитове, използвани в телевизионните реклами. Сега този господин си изкарваше хляба като коминочистач. Като се вземе предвид, че повечето къщи в Сиатъл нямаха електричество, а зимите бяха станали по-дълги и мразовити в сравнение с преди, той рядко оставаше без работа. „Сега помагам на съседите си да се сгреят“ — ми заяви гордо той. Сигурно ще ви прозвучи неправдоподобно, ала непрекъснато чувам подобни неща. „Виждате ли тези обувки, аз съм ги правил!“ „Този пуловер е изплетен от вълна, добита от моите овце.“ „Как ви се струва царевицата? От моята градина е.“ Това беше краят на ограничената система. Хората получиха възможност да видят плодовете на своя труд и това ги изпълваше с гордост. Те се гордееха от своя принос за победата, а пък аз бях щастлив, че съм направил всичко това възможно. Това удовлетворение беше изключително важно за мен. Благодарение на него успях да запазя здравия си разум и да продължа да върша останалата част от задълженията си.

Толкова за „талантите“. Що се отнася до „инструментите“, те представляваха оръдията на войната. Естествено, към тях спадаха и промишлените и материално-техническите средства, необходими за тяхното производство.

(Той се обръща в креслото си и посочва картината, която виси над бюрото му. Приближавам се и виждам, че това не е картина, а етикет, сложен в рамка.)

Съставки:

меласа от Съединените щати;

анасон от Испания;

лакриц от Франция;

ванилия от Мадагаскар;

канела от Шри Ланка;

карамфил от Индонезия;

гаултерия от Китай;

бахарово масло от Ямайка;

балсамово масло от Перу.

И всичко това ви е необходимо за производството на една-единствена бутилка коренова бира в мирно време. А я си представете какво ще ви потрябва за персонален компютър или самолетоносач…