Макс Брукс - Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)

Не е проблем да спомена някои имена, нали? Понеже част от тези хора все още са живи, бизнесът им процъфтява и… Можете ли да си представите, че и до днес ме заплашват как щели да заведат дело срещу мен? След всичко онова, което се случи? Окей, значи няма да споменавам конкретни имена и места, но мога да кажа, че ставаше въпрос за един остров… голям остров… дълъг остров 55 55 Героят намеква за Лонг Айлънд (в буквален превод „Дългият остров“) — остров в щата Ню Йорк с население от 7 536 000 жители и обща площ от 3 567 км 2 , което го прави най-големият остров в континенталните Съединени щати, както и най-населеният американски остров въобще. — Б.пр. , намиращ се съвсем близо до Манхатън. Не могат да ме осъдят за това, нали?

Моят клиент… нямам идея с какво се занимаваше. Нещо в сферата на развлеченията или крупните финансови операции. Както и да е. Мисля, че като нищо би могъл да се окаже някой от старшите акционери в компанията ми. Каквато и да беше истината, важното е, че беше гърчав с пари и живееше в невероятна къща на самия плаж.

Нашият клиент обичаше компанията на знаменитостите. Твърдеше, че ще осигури безопасността на всички, които са в състояние да „излъскат“ и напомпат имиджа му по време на и след войната, правейки се на Мойсей пред изплашените и известните. И знаете ли какво — те се хванаха на въдицата. Актьори, певци, рапъри, спортисти и най-различни популярни лица, които си свикнал да гледаш в токшоутата или риалити-форматите… включително и онази богата, разглезена мръсница, известна само с това, че е богата разглезена мръсница!

Имаше един магнат, собственик на звукозаписна компания, с огромни диамантени обици на ушите. Та той имаше някакъв стар съветски калашник с подцевен гранатомет и се хвалеше, че оръжието било точно копие на онова от филма „Белязаният“ Така и не посмях да разбия илюзиите му и да го светна, че пушкалото на сеньор Тони Монтана всъщност е американско — „M 16 A 1“ Сещам се и за един политически клоун… Да, същият, дето водеше онова шоу… Та той шмъркаше кокаин, поръсен между бомбите на невръстна тайландска стриптийзьорка, а в паузите разправяше, че въпросът не бил само в противопоставянето между живите и мъртвите, а щял да окаже въздействие върху всички аспекти на обществото — в социален, икономически, политически и дори екологичен план. Направо щяло да ни помете като шибана взривна вълна. Тоя тип изтъкваше, че подсъзнателно всички знаели истината още по време на „Голямото отричане“, и точно поради тази причина хората така побеснели, когато истината лъснала наяве. Де да знам, навярно думите му не бяха лишени от смисъл… Най-малкото, поне докато не започна да бръщолеви разни дивотии за царевичния сироп с високо съдържание на фруктоза и опасната феминизация на Америка.

Откачена работа, напълно съм съгласен, но на такива места просто няма как да не се натъкнеш на подобни хора… Аз поне си имах едно наум и прогнозата ми се оправда. Онова, което не очаквах обаче, бяха техните „свити“… Разбирам, че всяка „звезда“ трябва да има по няколко си там стилисти, пиари и лични асистенти… Някои от тях всъщност си бяха много точни и причината за присъствието им тук се дължеше на факта, че хем трябваше да си изкарват прехраната, хем и се опитваха да осигурят своята безопасност. Млади хора, които се опитват да се издигнат; разбираемо е, нали? Не мога да ги виня за това. Имам предвид ония, другите… Абсолютни задници, които се опияняваха от миризмата на собствените си говна. Арогантни копеленца, които само раздаваха заповеди наляво и надясно. Запомнил съм един от тях, понеже носеше бейзболна шапка с надпис „Направи го!“ Май беше персонален съветник или нещо от сорта на оня мазен урод, който спечели онова риалити-шоу за търсене на таланти… Та тоя тлъстак бе събрал около себе си поне четиринайсет човека! Я си представете сега общото количество хора, които бяха събрани в тази къща! Помня как отначало си помислих, че е невъзможно да обезпечиш нуждите на толкова народ, обаче след първоначалния обход на терена осъзнах, че големият шеф наистина се бе погрижил за всичко.

С две думи, беше превърнал дома си в мокрия сън на всеки кандидат-сървайвър! Беше се запасил с такова количество изсушени храни, че можеше с години да храни до насита цяла армия, както и с практически неограничени водни запаси благодарение на инсталацията за превръщане на солената морска вода в сладка и годна за пиене. Естествено, имаше още ветрогенераторни турбини, слънчеви колектори, резервни генератори с огромни резервоари за гориво, разположени под земята в двора на къщата… Да не говорим за мерките за сигурност, предназначени да държат немъртвите на разстояние за вечни времена — високи непристъпни стени, сензори за движение и цял арсенал от оръжия… да, какви оръжия само! Домакинът ни действително бе подготвил изключително съвестно домашното си, но най-голямата му гордост се дължеше на обстоятелството, че беше осигурил едновременна транслация през интернет от всяка стая в къщата — при това двайсет и четири часа на денонощие, седем дни в седмицата! Това всъщност беше истинската причина да покани своите „най-близки“ и „най-добри“ приятели. Важната клечка искаше не само да преживее кризата, къпейки се в неописуем комфорт и разкош, но и да го покаже на целия свят. И искаше всички да разберат, че го е направил. Да демонстрира пред света високата си класа.