Макс Брукс - Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)

Ала преди да споделя мислите си с Тайпей 28 28 Столицата на Тайван, известна още и като Тайпе. — Б.пр. , прецених, че няма да е зле и аз да хвърля едно око на странните съобщения. Представете си изненадата ми, когато открих, че самите символи са прекрасно декодирани. Текстът обаче… в него се говореше за епидемия от странно заболяване — за вирус, който първоначално убива жертвата си, а после реанимира трупа й и го превръща в нещо като смъртоносен убиец. Разбира се, изобщо не повярвах на това; отгоре на всичко само след няколко седмици започна кризата в Тайванския проток и потокът от съобщения за буйстващи мъртъвци секна изведнъж. Започнах да си мисля, че може би се касае за втори пласт кодиране — на шифър вътре в шифъра. Стандартна уловка, древна като света. Естествено, че „Червените“ нямаха предвид истински мъртъвци. Навярно ставаше дума за нова система за въоръжение или секретни военни планове. Изхвърлих всичко от главата си и се опитах да забравя за него. Обаче, както казва един от вашите национални герои, „паешкият ми усет не спираше да ме човърка“ 29 29 Препратка към героя на множество комикси и филми Спайдърмен. — Б.пр. .

Не мина много време и ето че на сватбата на дъщеря си се заприказвах с един професор, преподавал на зет ми в Еврейския университет в Йерусалим. Човекът се оказа доста словоохотлив, особено под въздействието на алкохола. Беше се раздърдорил за своя братовчед, който отишъл по някаква работа в Южна Африка и донесъл оттам интересна история за „големи“. Нали сте чували древната легенда за Голем — огромният глинен истукан, на когото равинът вдъхнал живот? Между другото, Мери Шели заимствала тази идея за своята книга „Франкенщайн“ Отначало аз не се обаждах — само си мълчах и слушах. Та професорът разказа, че южноафриканските „големи“ не били от глина и в никакъв случай не можели да бъдат наречени кротки и покорни като митологичния си прототип. В следващия момент заговори за реанимирани човешки трупове и аз веднага настръхнах. Поисках телефонния номер на братовчеда му и незабавно се свързах него. Оказа се, че отишъл в Кейптаун като турист — нали ги знаете така наречените „адреналинови екскурзии“ за търсачи на силни усещания? Е, нашият човек се записал за „хранене на акули“ или нещо подобно.

(Забелва театрално очи.)

Хубаво, ама ето че една от акулите решила да го уважи подобаващо — точно по задника — и „адреналиновата екскурзия“ на братовчеда го отвела директно в болницата „Грут Шуур“ Точно по времето, когато започнали да приемат там първите пострадали от Кайелитша. Той така и не ги видял със собствените си очи, но по време на престоя му медицинският персонал му наприказвал достатъчно истории, за да запълни цялата памет на старичкия ми диктофон. Когато приключихме, аз представих разказите му заедно с декодираните имейли от Китай — на моите началници. И точно тогава в пълна степен оцених уникалната ни система и безопасност. През октомври 1973 г., когато внезапното нападение на арабите за малко да ни изтика в Средиземно море, разузнаването ни беше снабдило с всичката необходима информация, а ние изпуснахме топката. И защо? Защото никога не бяхме разглеждали възможността за тотална, координирана атака от няколко страни едновременно… и то точно на най-святия ни празник. Наречете го както искате — закостенялост, ограничено мислене или непростим стаден манталитет. Представете си група хора, които се взират в тайнствено предупреждение, изписано на стената… Те се поздравяват един друг, горди от обстоятелството, че могат да прочетат думите… Но ето че зад гърбовете им виси голямо огледало, където се отразява истинският смисъл на посланието. И никой не се обръща, за да надзърне там. Никой не го смята за необходимо. И когато арабите за малко не довършиха онова, което Хитлер бе започнал навремето, ние разбрахме, че не само е добре за нас от време на време да поглеждаме към огледалото, но и че тази практика трябва отсега нататък да се превърне в наша държавна политика. След 1973 г. така и стана — ако девет разузнавачи-аналитици бяха стигнали до един извод, дълг на десетия беше да им възрази. Без значение колко неправдоподобно или пресилено е предположението му; просто трябваше да се дълбае по-надълбоко. Ако атомната електроцентрала на съседа ви може да се използва за производството на плутоний за ядрени оръжия, дълбаете още по-надолу. Ако се носят слухове, че диктаторът на близка държава строи огромно оръдие, способно да изстрелва снаряди с антракс по цялата страна, дълбаете още по-надолу. И ако има дори минимален шанс мъртъвците да оживяват, превръщайки се в свирепи смъртоносни машини, неуморно дълбаете дотогава, докато не се натъкнете на абсолютната истина.