Макс Брукс - Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)

Значи така се е родил знаменитият доклад „Вармбрун-Найт“…

Иска ми се хората да спрат да го наричат така. Все пак сред авторите му фигурираха още петнайсетина имена — вирусолози, оперативни работници от разузнаването, военни аналитици, журналисти… дори един наблюдател от ООН, който присъствал на изборите в Джакарта по време на първата епидемия в Индонезия. Всички бяха експерти в своите области и всеки от тях напълно самостоятелно бе достигнал до едни и същи заключения, преди още да влезем във връзка с тях. Докладът ни обхващаше около стотина страници текст. Беше едновременно лаконичен и всеобхватен. Опитахме се да вложим вътре всички наши мисли за това как да не допуснем по-нататъшното разпространение на болестта. Знам, че на военния план, изработен в Южна Африка, се придава голямо значение, и това е напълно заслужено; но ако нашият доклад бе прочетен от повече хора навремето и препоръчаните от нас мерки бяха приложени в реалността, изобщо нямаше да се стигне до необходимостта от южноафриканския план…

Е, в интерес на истината някои хора все пак прочетоха вашия доклад и го взеха под внимание. Собственото ви правителство например…

Отгоре-отгоре. Да не се лъжем, такава беше истината… И точно поради тази причина платихме толкова висока цена.

(С внушителното си мъжествено излъчване и непринуден чар Саладин Кадер би могъл да стане филмова звезда. Той е дружелюбен, но не и сервилен, и е самоуверен, без да бъде арогантен. Саладин е професор по градско планиране в университета „Халил Джубран“ 32 32 Голям ливански поет, писател, философ и художник (1883–1931), писал както на арабски, така и на английски език. — Б.пр. и, както би могло да се очаква, всичките му студентки са влюбени в него. Двамата седим под статуята на човека, дал името си на учебното заведение. Полираният бронз блести под ярките слънчеви лъчи, както и всичко друго в един от най-възхитителните градове на Близкия Изток.)

Роден съм в Кувейт, където и израснах. Семейството ми беше сред малкото „късметлии“, които не бяха прогонени през 1991 г., когато Ясер Арафат се съюзи със Саддам Хюсеин срещу целия свят. Не бяхме богати, но и не изнемогвахме. Младежките ми години бяха щастливи, дори бих казал безгрижни, и това нямаше как да не окаже влияние върху тогавашните ми постъпки. Един следобед седях зад бюфета в „Старбъкс“, където работех всеки ден след училище, и гледах телевизия „Ал Джазира“. Настъпваше вечерният час пик и заведението се пръскаше по шевовете. Глъчката беше просто невъобразима и дори сесията на Общото събрание на ООН, която показваха на екрана, бледнееше на нейния фон.

Естествено, първата ни мисъл беше, че всичко това е чисто и просто поредната ционистка лъжа. Вие на наше място какво бихте си казали? Когато израелският посланик обяви пред Общото събрание, че неговата страна възприема политика на „доброволна изолация“, можех ли да си помисля нещо друго? Нима се очакваше да повярвам в налудничавата история, че „африканският бяс“ всъщност е новата чума, която превръща мъртъвците в кръвожадни канибали? Как може човек изобщо да приеме подобна идиотщина, особено когато идва от устата на най-омразния ти враг?

Дори не изслушах останалата част от речта на тлъстото копеле — за безусловно предоставяне на убежище не само на всички евреи, родени извън границите на Израел, за всеки чужденец, роден в семейство на евреи, за всеки палестинец, живеещ в окупираната някога територия и — забележете! — за всяко палестинско семейство, живяло някога в Израел. Последното се отнасяше и за моите родители — бежанци от войната през шейсет и седма и съпътстващата я ционистка агресия. С помощта на Организацията за освобождение на Палестина близките ми бяха напуснали родното си село, надявайки се, че ще могат да се завърнат веднага щом египетските и сирийските ни братя изтласкат евреите в морето. Аз лично никога не бях ходил в Израел, нито бях посещавал онези места, които впоследствие щяха да бъдат погълнати от новата държава Обединена Палестина.

Какво според вас се криеше зад тази израелска хитрост?

Веднага ви казвам какво си помислих. Ционистите току-що бяха прогонени от окупираните територии, които — по техните думи — бяха освободили доброволно, също като Ливан и ивицата Газа, обаче всички прекрасно знаехме, че именно ние ги бяхме изтикали оттам. Явно израилтяните си даваха сметка, че със следващия си съкрушителен удар напълно ще разрушим тази незаконна мерзост, която те смятат за своя страна, ето защо се опитваха да съберат живеещите в чужбина евреи, за да ги дръпнат в армията си и да ги използват като пушечно месо. Освен това — смятах се за изключително умен, задето бях разгадал тази част от коварния им план — се стремяха да баламосат колкото се може повече палестинци, за да ги похитят и да ги превърнат в живи човешки щитове! Представяте си как се чувствах, нали? Бях прозрял всичко! Типично за един седемнайсетгодишен младеж!