Макс Брукс - Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)

Баща ми например не остана особено впечатлен от моите гениални геополитически проникновения. Той работеше като портиер в болница „Амири“ Беше на смяна в нощта на първата голяма епидемия от африкански бяс. Естествено, не бе могъл да види с очите си как труповете се надигат от каменните маси в моргата, нито последвалата касапница над изплашени пациенти и охраната, но бе станал свидетел на достатъчно неща, за да разбере, че оставането ни в Кувейт бе равносилно на самоубийство. И още същия ден, когато Израел направи изненадващото си изявление пред Общото събрание на ООН, той твърдо реши да напуснем страната.

Навярно решението му е било тежко за вас…

Какво говорите! Приех думите му като богохулство! Опитах се да го вразумя с помощта на моята юношеска логика. Показах му снимки от „Ал Джазира“ и новата палестинска държава на Западния бряг, фотографии на тържества и демонстрации… Само слепец не би забелязал, че свободата ни е на една ръка разстояние! Израилтяните се бяха измели от всички окупирани от нас територии и ние вече се готвехме да освободим Ал Кудс, който те наричаха Йерусалим! Борбата между отделните фракции, враждата между различните организации на съпротивата… знаех си, че всичко това ще затихне веднага щом се обединим и насочим задружните си усилия, нанасяйки последния си удар срещу евреите! Как можеше баща ми да не го види? Нима не разбираше, че в рамките на няколко години — а защо не и на няколко месеца? — ще се завърнем у дома, ала като победители, а не като бежанци!

И как се разреши спорът ви?

„Разреши“ е доста меко казано. След втората вълна на епидемията (която беше доста по-мащабна от първата) в Ал Джахра баща ми просто напусна работа, изтегли оскъдните ни спестявания и закри банковите ни сметки. За нула време багажът ни беше опакован… а резервираните по интернет билети бяха потвърдени. В стаята бумтеше телевизор — специалните части щурмуваха главния вход на някакво здание… Официално за насилието и безредиците бяха обвинявани „прозападните екстремисти“. Двамата с баща ми отново спорехме, както винаги… Той се мъчеше да ме убеди в сериозността на онова, което бе видял в болницата, и ми обясняваше, че когато властите най-накрая признаят опасността, вече ще бъде прекалено късно.

Аз, естествено, се надсмивах над боязливото му невежество и лекотата, с която бе готов да измени на „Каузата“ Какво друго да очакваш от човек, който цял живот беше чистил тоалетни в една страна, която се отнасяше към народа ни почти като към филипински гастарбайтери. Баща ми не виждаше никакви перспективи пред себе си и бе изгубил цялото си самоуважение. Ционистите бяха размахали пред него зловещата си примамка за по-добър живот и той се бе нахвърлил отгоре й като прегладняло псе върху огризки.

Мобилизирайки цялото си търпение, баща ми се опита да ми внуши, че обича Израел не повече от най-войнствения от мъчениците на Ал Акса 33 33 Палестинска групировка, близка до терористичната организация фатах. Те са движеща сила на Интифадата Ал-Акса. Названието им идва от джамията Ал-Акса, едно от свещените места за мюсюлманите и сакрален символ на палестинското движение. — Б.пр. ала по всичко изглеждало, че само в тази страна се взимат някакви мерки срещу задаващата се буря и само там семейството ни ще намери убежище и закрила.

Изсмях му се в лицето. А после хвърлих голямата бомба — изтъкнах, че вече съм открил уебсайта на „Децата на Ясин“ 34 34 „Децата на Ясин“ — терористична организация, набираща в редовете си деца, наречена така в чест на покойния шейх Ясин. Според строгите й критерии възрастта на бъдещите „мъченици“ в никакъв случай не бива да надвишава осемнайсет години. — Б.а. и всеки момент очаквам електронно писмо от вербовчика, който по всяка вероятност действа в град Кувейт. После му заявих: добре, щом толкова го искаш, заминавай и ставай чифутска курва, но следващия път, когато се видим, ще се наложи да те спасявам от концлагера, в който ще ви натикат. Страшно се гордеех с думите си; въобразявах си, че изглеждам като истински герой. После му хвърлих изпепеляващ поглед, станах от масата и забих до дръжката ножа на окончателната си присъда:

— Най-лошите твари пред Аллах са онези, които Го отричат и не вярват! 35 35 „Най-лошите твари пред Аллах са онези, които Го отричат и не вярват“ — От Свещения Коран, Сура 8, част 55. — Б.а.

Над масата внезапно се възцари гробовна тишина. Майка ми сведе очи, а сестрите ми се спогледаха притеснено. Единствените звуци, които се чуваха, бяха истеричните крясъци на репортера по телевизията, който призоваваше всички да запазят спокойствие. Баща ми не беше атлетичен мъж; дори по това време си мислех, че аз съм доста по-як и силен от него. Не бих го нарекъл и заплашителен; доколкото си спомням, нито веднъж не го бях чувал да повишава глас. Ала ето че в очите му изведнъж проблесна нещо ново, а в следващия момент той се нахвърли отгоре ми — яростен ураган от гръм и мълнии. Бях залепен за стената, а лявото ми ухо зазвъня от плесницата.