Макс Брукс - Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)

(Той изстрелва шестата стреличка. Досущ като останалите живи мъртъвци, и това зомби не обръща никакво внимание на малката дупчица в гърдите си.)

Как изобщо продължават да са живи? Как е възможно да са все още тук? На света няма нищо по-разяждащо от солената вода. Тези изчадия трябваше да изчезнат дълго преди онези на сушата. Дрехите им отдавна са разложени, както всяка нормална органична материя, подложена на въздействието на океанската вода…

(фигурите под нас наистина са лишени от каквото и да е одеяние.)

Така че защо не се разлагат? Заради температурата на тези големи дълбочини или заради налягането? И откъде имат такава издръжливост на високо налягане? Та на подобна дълбочина човешката нервна система се превръща в желе! Не би следвало даже да стоят и да се движат, да не говорим, че явно все още могат и да „мислят“ какво да нападнат, ако може така да се каже… Как го правят? Сигурен съм, че някой горе, нависоко, знае всички тези отговори и не ми ги казва, само защото…

(Чой замлъква, понеже вниманието му внезапно е привлечено от мигащата лампичка на приборния панел.)

Хей, я погледнете това!

(Поглеждам към индикатора на панела пред мен. Нищо не ми говори.)

Току-що напипахме доста силен радиоактивен фон. Навярно е от Индийския океан; предполагам, че е свързан по някакъв начин с иранците или пакистанците… Или пък с онази китайска комунистическа подводница, потопена край Манихи… Как смятате?

(Чой изстрелва поредната стреличка.)

Вие сте голям късметлия. Това е една от последните разузнавателни дълбоководни мисии с участието на хора. От следващия месец нататък ще се провеждат само от ДУТС — тоест от изцяло дистанционно управляеми транспортни средства.

Но нали имаше редица спорове по повод използването на ДУТС в сражения…

Глупости! Есетрата 177 177 „Генерал Есетра“ — старото цивилно прозвище на командира на Корпуса по дълбоководни операции. — Б.а. още си я бива! Никога няма да позволи на Конгреса да ни замени с разни роботчета! Виж, що се отнася до разузнавателните дълбоководни мисии…

Тоест според вас доводите на поддръжниците на ДУТС са несъстоятелни…

Много ясно! Вие да не би да смятате, че роботите са по-ефективни в бой от водолазите? Нищо подобно! Всички тия приказки за „ограничаване на човешките жертви“ са пълна простотия! Ние никога не сме губили човек досега — нито веднъж, а сме минали през толкова сражения! Онзи, за когото не спираха да говорят — май Чернов му беше името, — умря след края на войната, на сушата, когато се накъркал до безобразие и попаднал под трамвай! Шибани политици!

ДУТС може и да излизат по-евтино на държавата, ама определено не могат да ни стъпят и на малкия пръст. И не говоря за изкуствения интелект; имам предвид сърцето, инстинкта, инициативността… в общи линии всичко онова, което ни прави такива, каквито сме. Точно поради тази причина аз все още съм тук, както и Есетрата и всички други ветерани, участвали в дълбоководни мисии по време на войната. Повечето от нас продължават да вземат дейно участие в операциите, понеже така трябва да бъде и не можем да бъдем заменени от някакви си микросхеми! Чуйте ме добре — случи ли се това, не само че никога вече няма да погледна „екзо“-костюм, но и ще се махна от флота и ще направя онова нещо от „Алфа — Септември — Алфа“.

Какво е това?

„Акция в Северния Атлантик“ 178 178 Филм на режисьора Лойд Бейкън от 1943 г. с участието на Хъмфри Богарт. — Б.пр. — един култов черно-бял военен филм. Там има един тип, дето… Сещате ли се за Капитана от сериала „Островът на Гилиган“? Е, героят, когото имам предвид, се играе от баща му — Алън Хейл старши… Та той имаше следната реплика: „Мятам това весло на рамо и се отправям навътре в сушата. И там, където за първи път чуя въпроса: «Какво е това нещо, дето си го помъкнал?», спирам да скитам и оставам до края на живота си.“

(Тази малка фермерска къща няма защитни стени, решетки на прозорците и резе на вратата. Когато питам собственика й за неговата безопасност, той само се усмихва и продължава с обяда си. Андре Ренар, брат на легендарния герой от войната Емил Ренар, ме помоли да не издавам точното му местонахождение. „Не ми пука дали мъртъвците ще ме открият — казва ми равнодушно той, — а живите пък хич не ме интересуват.“ Бивш гражданин на Франция, той е имигрирал тук след официалния край на военните действия в Западна Европа. И въпреки многобройните покани на френското правителство, няма никакво намерение да се връща в родината си.)