Макс Брукс - Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)

Чували сте съчетанието „тотална война“, нали? Нормално — този израз се среща доста често в историята на човечеството. Почти във всяко поколение се намира по някой умник, който дрънка глупости по повод на това как неговият народ е обявил „тотална война“ на враговете, подразбирайки, че всеки мъж, жена и дете в страната му са посветили всяка секунда от живота си на движението към победата. Тази глупост е всъщност двойна. Първо, никога досега в историята на света не е имало държава, която да се отдаде на сто процента на войната — чисто физически това не е възможно. Много хора могат да се трудят дълго и усърдно, ала дали това важи за всички и през цялото време? Ами симулантите и честните пацифисти? Да не говорим за болните, ранените, старците и невръстните деца? Когато спите, ядете, вземате душ или ходите до тоалетната, вие какво — дефекирате в името на победата във войната ли? Това е първата причина, поради която тоталната война е нереална и невъзможна за хората. Втората се базира на следното: всяка нация си има своя предел. В групата може да има отделни личности, които с охота да пожертват собствения си живот, и те може да са относително голям брой спрямо числеността на населението, но тази нация все някога ще достигне своя емоционален и физиологически таван. Японците например достигнаха своя след двете американски атомни бомби. Виетнамците също щяха да го достигнат, ако им бяхме пуснали нещо подобно 144 144 Предполага се, че някои висши командни чинове от американските въоръжени сили открито са поддържали използването на термоядрено оръжие във виетнамския конфликт. — Б.а. , но — слава богу! — нашата воля за победа се пречупи преди това. Такава е природата на човешката война. Двете страни се опитват взаимно да се докарат до предела на издръжливостта и колкото и да ни харесват дрънканиците за тотална война, този предел винаги си го има… освен ако не си жив мъртвец.

За първи път в историята се сблъсквахме с противник, способен активно да води тотална война. Зак нямаше предел на издръжливостта. Зак никога не преговаря и никога не се предава. Зак се бие до край, понеже — за разлика от нас — всяка секунда всяко зомби се занимава с едно-единствено нещо — поглъщането на живота на Земята. Ето какъв противник ни чакаше от другата страна на Скалистите планини. Ето каква война ни предстоеше да водим.

(Тъкмо привършихме с вечерята в дома на семейство Уайнио. Алисън, съпругата на Тод, се качва на горния етаж, за да помогне на Адисън — техният син — с домашните. Двамата с Тод оставаме в кухнята на долния етаж и си бъбрим, докато мием съдовете.)

Цялата тази работа с новата армия си беше като връщане назад във времето… Различаваше се от онази войска, в чиито редици се сражавах (и за малко не загинах) в Йонкърс, от земята до небето. Вече не бяхме механизирано подразделение — нямахме нито танкове, нито артилерия, нито гъсеници 145 145 Гъсеници — армейски сленг за верижните военнотранспортни средства. — Б.а. , нито дори Брадлита. Между впрочем, БТР-ите все още се числяха в резерва и бяха модернизирани, за да можем да разчитаме на тях, щом започнем да отвоюваме обратно градовете си. Единствените колесни транспортни средства, с които разполагахме, бяха хъмвитата и няколко „М Трип 7“ БОМ 146 146 Става въпрос за БОМ (Бронираната охранителна машина) M-1117, произвеждана за нуждите на американската военна полиция от „Кадилак Гейдж“; въоръжението й се състои от 40-милиметров гранатомет и няколко картечници. — Б.а. ; използвахме ги за превоз на амуниции и друго снаряжение. Бъхтехме се пеша по целия път и марширувахме в огромни колони, както във времената на Гражданската война. В този ред на мисли, мнозина говореха за противопоставянето на „сиви“ срещу „сини“ 147 147 По време на Гражданската война униформите на Съюза са сини, а тези на Конфедерацията — сиви. — Б.пр. , може би заради нездравия оттенък на кожата на Зак и цвета на новите ни бойни униформи. Вече никой не си играеше да прави камуфлажни облекла; и за какъв дявол, след като ползата от тях беше никаква? А предполагам, че тъмносинята боя (май точното й название беше „военноморско синьо“) е била сред най-евтините възможни по онова време… Както и да е, НБУ (Новите бойни униформи) приличаха повече на снаряжението на полицейските специални части или SWAT-тимовете, както са по-известни… Бяха леки и удобни, с нишки от кевлар… да, според мен това беше именно кевлар 148 148 Химичният състав на НБУ все още не е разсекретен. — Б.а. , но такъв, който осигуряваше защита не само от куршуми, но и от ухапвания. Към НБУ влизаха още ръкавици и качулка. По-късно, при ръкопашните боеве в градовете, те спасиха живота на мнозина. Около всичко витаеше някакъв „олдскул“ ореол. Лоботата изглеждаха като нещо от… де да знам, „Властелинът на пръстените“? Бяха ни инструктирали да ги използваме само при необходимост, но, повярвайте ми, тази необходимост изникваше доста често. Една от причините за това беше, че ни допадаше да размахваме този къс солидно желязо. Харесваше ни усещането, силата… Буквално можеше да почувстваш как се троши черепът. Изпълваше ни с истински адреналин, сякаш се връщаш към живота, разбирате ли? Не че имах нещо против натискането на спусъка…