Невил Шут - На брега

— Добре, че взехме частите от „Мазератито“ — каза той сериозно. — Един от шенкелите се беше огънал. Но тъй като отливките са същите, наложи ни се само да поработим малко с бормашината и да поставим нови втулки. Ако бяхме само нагрели и изправили стария шенкел, нямаше да й имам голямо доверие на състезанието. Искам да кажа, че човек никога не знае какво може да се случи след подобен ремонт.

— На такова състезание човек едва ли може да предвиди какво може да се случи — каза Дуайт. — Кога ще бъде ралито за Голямата награда.

— Още не можем да се разберем — каза ученият. — Бяха го определили за по-следващата събота — на 17-и, а аз смятам, че тогава ще е твърде късно. Трябва да го направим другата събота, на 10-и.

— Като че ли наближава, а?

— Ами така изглежда. Вече има отделни случаи в Канбера.

— Не съм чул за там. По радиото съобщиха за Аделайд и Сидни.

— Радиото винаги е с три дни назад. Не искат да предизвикват паника и отчаяние, преди да е дошло времето. Но днес има един съмнителен случай и в Олбъри.

— В Олбъри? Но това е само на около двеста мили на север.

— Зная. Мисля, че по-следващата събота ще бъде прекалено късно.

— Колко смяташ, че ни остава, Джон? — попита Питър.

Ученият го погледна.

— Аз и сега съм облъчен. Ти също си облъчен, ние всички сме заразени. Тази врата, този гаечен ключ — всичко е в контакт с радиоактивния прах. Въздухът, който дишаме, водата, която пием, марулята, салатата, дори беконът с яйца. Сега всичко зависи от отделния индивид. При някои хора с по-малка издръжливост симптомите ще се появят след две седмици. Може и по-рано. — Той замълча. — Мисля, че е лудост да се отлага такова важно рали като състезанието за Голямата награда чак до по-следващата събота. Днес следобед ще имаме събрание на комитета и ще им го кажа. Не можем да се състезаваме като хората, ако половината пилоти имат диария или повръщат. Тогава Голямата награда ще спечели онзи, който е най-издръжлив на радиацията. Добре, ама ние не се състезаваме по тия показатели!

— Предполагам, че е така — каза Дуайт. Той ги остави в гаража, защото имаше среща за обяд с Мойра Дейвидсън. Джон Осбърн предложи да обядват в клуб „Пастъръл“ и малко след това избърса ръцете си с чист парцал, свали работните си дрехи, заключи гаража и потеглиха към клуба.

Докато пътуваха, Питър попита:

— Как я кара чичо ти?

— Унищожава запасите от портвайн заедно със своите приятели — каза ученият. — Разбира се, не е особено здрав. Сигурно ще го видим на обяд, сега идва почти всеки ден. Естествено, вече е по-различно, защото идва с колата си.

— Откъде намира бензин?

— Господ знае. От армията вероятно. Откъде вземат бензин всички днес? — Той замълча. — Струва ми се, че той ще изкара, докато му види края, но не мога да се закълна. Портвайнът сигурно ще го крепи по-дълго от всички ни.

— Портвайнът ли?

Другият кимна.

— Алкохолът, приеман вътрешно, изглежда, повишава издръжливостта към радиоактивността. Не знаеше ли?

— Искаш да кажеш, че ако се спиртосаш, ще издържиш по-дълго?

— Няколко дни. За чичо Дъглас това е като ези-тура — кое от двете ще го убие първо? Миналата седмица помислих, че портвайнът печели, но когато го видях вчера, изглеждаше доста добре.

Те паркираха колата и влязоха вътре. Завариха сър Дъглас Фрауд да седи в зимната градина, защото вятърът беше студен. На масата до него имаше чаша шери. Той разговаряше с двама свои стари приятели. Когато ги видя, направи усилие да стане, но след настояването на Джон се отказа.

— Вече не съм пъргав както едно време — каза той. — Хайде, вземете си по един стол и опитайте шерито. Останали са само около петдесет бутилки „Амонтилядо“. Натисни този звънец.

Джон Осбърн го натисна и после си издърпаха столове.

— Как се чувствате сега, сър?

— Горе-долу. Горе-долу. Онзи доктор май беше прав. Той каза, че ако се върна към старите си навици, няма да издържа и няколко месеца — изглежда, че е познал. Но същото важи и за него, а и за вас. — Старецът се изкиска. — Чух, че си спечелил онова автомобилно рали.

— Не съм го спечелил — бях втори. Но това означава, че се класирам за Голямата награда.

— Добре, но гледай да не се убиеш. Макар че няма голямо значение, ако го направиш. Някой спомена, че в Кейптаун са се заразили. Вярно ли е?

Племенникът му кимна.

— Чиста истина. Вече от няколко дни. Въпреки това все още имаме радиовръзка.

— Значи, ги е хванало преди нас?

— Точно така.

— Това означава, че цяла Африка е измряла или ще измре преди нас?