Невил Шут - На брега

Цял следобед те правеха проби за радиоактивност, като обикаляха около един шлеп, закотвен в средата на залива със слабо радиоактивен елемент на борда, а Джон Осбърн тичаше нагоре-надолу, за да записва показанията на различните уреди, жулеше дългите си пищяли по стоманените люкове, пълзеше на четири крака от командния пост до мостика и обратно, като удряше болезнено главата си о шпангоутите и въртоците, когато нахълтваше в контролния пункт. До пет часа пробите бяха направени, те оставиха шлепа в разпореждане на групата учени, които бяха го докарали там, и поеха курс в открито море.

Цялата нощ останаха на повърхността и напредваха на запад, следвайки установения фарватер. На зазоряване се намираха покрай Кейп Банкс в Южна Австралия при силен вятър и слабо вълнение. Там се потопиха и слязоха на около петдесет фута, като на всеки час се връщаха до перископна дълбочина за наблюдение. В късния следобед бяха край Кейп Борда на остров Кангъру и поеха нагоре по пролива към Порт Аделайд на перископна дълбочина. В сряда вечерта, около десет часа, наблюдаваха града през перископа, след десет минути капитанът направи поворот, без да излиза на повърхността, и се отправи отново в открито море. При залез-слънце в четвъртък се намираха северно от остров Кинг и тръгнаха обратно. При пукването на зората наближиха Хедс, изплаваха на повърхността и навлязоха в залива Порт Филип. Пуснаха котва до самолетоносача в Уилямстаун точно навреме за петъчната закуска, само с няколко незначителни повреди за оправяне.

Същата сутрин вицеадмирал Сър Дейвид Хартман, командващ военноморските сили, пристигна, за да инспектира единствения плавателен съд под негово командване, който си заслужаваше този труд. Това му отне около час, а после прекара още четвърт час с Дуайт и Питър Холмс в служебната каюта, обсъждайки измененията в проекторешенията за оперативни действия, които те бяха предложили. След това замина на съвещание с министър-председателя, намиращ се по това време в Мелбърн: без самолети трудностите на федералното правителство в Канбера нарастваха, парламентарните сесии ставаха все по-редки и по-кратки.

Тази вечер Дуайт позвъни на Мойра Дейвидсън, както беше обещал:

— Е — каза той, — завърнахме се всички живи и здрави. Само няколко дреболии трябва да се поправят на подводницата, но не е нещо сериозно.

— Това означава ли, че мога да я видя?

— Ще съм щастлив да ти я покажа. Няма да отплаваме преди понеделник.

— Много бих искала да я видя, Дуайт. Кога ще е най-удобно — утре или в неделя?

Той помисли малко. Ако трябва да тръгват в понеделник, неделята се очертаваше много натоварена.

— Като че ли утре е най-добре.

На свой ред тя бързо премисли. Беше канена на гости у Ан Съдърланд, но там без друго щеше да бъде отегчително.

— С най-голямо удоволствие ще дойда утре. На гарата в Уилямстаун ли ще се видим?

— Така е най-добре. Ще те чакам там. С кой влак ще пътуваш?

— Не зная разписанието. Да речем, с първия след единадесет и тридесет.

— Добре. Ако бъда сериозно възпрепятстван, ще пратя Питър Холмс или Джон Осбърн да те посрещнат.

— Джон Осбърн ли каза?

— Да. Познаваш ли го?

— Австралиец — от Организацията на Британската общност за научно-технически изследвания?

— Същият. Високо момче с очила.

— Той ми е някакъв роднина — негова леля е омъжена за един от чичовците ми. Във вашия екипаж ли е?

— Разбира се. При нас дойде като офицер по научната част.

— Той е смахнат — информира го тя. — Напълно луд. Ще ви потопи кораба.

Дуайт се засмя.

— Добре. Ела да го видиш, преди да е извадил чепа.

— С удоволствие, Дуайт. До събота сутринта!

На следващата сутрин Дуайт я посрещна на гарата — на борда нямаше нищо важно или спешно. Мойра пристигна цялата в бяло: бяла плисирана пола, бяла блуза с цветна бродерия в малко норвежки стил, бели обувки. Приятно беше да я гледа човек, но той я поздрави с безпокойство — как, по дяволите, ще я преведе през тесния лабиринт от омазнени механизми на „Скорпиън“, без да се оплескат дрехите й, а освен това вечерта щяха да излизат заедно.

— Добър ден, Дуайт. Дълго ли чака?

— Само няколко минути. Много рано ли трябваше да тръгнеш?

— Не толкова рано, колкото миналия път. Татко ме закара до гарата и аз хванах влак малко след девет. Доста рано все пак. Нали ще ме почерпиш преди обяда?

Той се поколеба.

— Чичо Сам не обича това на борда на кораба. Ще трябва да пиеш кола или оранжада.