Илса Бик - Пепел

– Наистина ли? – Кинкейд огледа внимателно раната, след което кимна. – Отлично.

– Как така отлично? – зяпна го смаяно Алекс. – Какво им е хубавото на ларвите?

– Те се хранят с мъртва плът, а след себе си оставят само здрава тъкан – обясни Кинкейд. – Погледни раната от тази страна. Тук има само жива тъкан. Алекс, опитай се да събереш малко от тия приятелчета в една марля.

– Дадено – отвърна колебливо тя, като изобщо не беше сигурна дали няма да припадне. Не можеше да се отърве от представата за хилядите мухи, които бръмчат около раните на момчето, кацат вътре и снасят яйца.

Но тогава ù хрумна една мисъл: „Хей, я почакай малко“.

– Искаш ли помощ? – попита Пол, въпреки че звучеше така, сякаш би оценил отказа ù по достойнство.

– Не, няма нужда – не го разочарова Алекс.

– Е, момчета, подготвили сме ви страхотен пир – заяви Кинкейд. – Веднага трябва да затоплим ларвите.

– На мен ми изглеждат достатъчно затоплени – отвърна Алекс. – Постоянно се движат насам-натам.

– Не познавам друг човек, който би се въодушевил толкова заради цяла купа с ларви – отбеляза Пол, докато измерваше отново кръвното налягане. – Деветдесет и пет на шейсет и две.

– Звучи добре – отвърна Кинкейд. – Пол, донеси тук още една газова печка и виж дали не можеш да свиеш отнякъде пластмасова кутия и ябълка.

– Смяташ да ядеш? – изуми се Алекс. – Точно сега ли?

– Още не. – Той ù смигна над маската. – Ябълката е за ларвите. Стар риболовен трик. Ако държим ларвите на хладно и тъмно място, ще успеем да ги запазим за няколко седмици.

– Може да си направим собствена ферма за ларви – подхвърли Пол.

– Чудесна идея – отвърна Кинкейд. – Но трябва да намерим някое топло местенце. Иначе мухите ще измрат.

– Шегувах се – подбели очи Пол. – Ей сега се връщам. Шефе, надявам се да бъдеш много щастлив с твоите ларви.

– О, със сигурност ще бъда – отвърна Кинкейд.

Супер, сега пък щеше да отглежда ларви. Алекс си помисли, че ще мине много време, преди да погледне със същите очи на ориза.

При положение, че един ден отново види ориз.

– Това беше всичко – заключи Кинкейд, след което сне ръкавиците, свали маската от лицето си и въздъхна. – Жалко, че се наложи да изрежа толкова много тъкан, докато стигна до здрави мускули, но нямаше друг начин. Но с помощта на ларвите раните могат да зарастнат добре. Няма да е много красиво, но поне има късмет, че не отрязахме крака.

– Ще се оправи ли? – попита Алекс.

Устата на Кинкейд се изкриви в гримаса.

– Ако положението беше наполовина по-добре, щях да кажа петдесет на петдесет. Сърцето веднъж вече е спирало и освен това има сепсис. Вливанията ще помогнат, но имаме само още няколко банки, а антибиотикът свърши. Ако кръвното налягане падне отново, няма да мога да направя нищо повече за него.

– Може да не падне – отвърна Алекс. – Може да са го докарали навреме.

– Дано. Ще бъде дяволски късмет, ако сме се бъхтили и рискували напразно. Остава само да се надяваме. – Той погледна зад Алекс. – Грег, заведи това момиче у дома, преди да е припаднало.

– На твоите услуги, Док – обади се Грег от вратата.

Нощта бе паднала преди часове. Алекс погледна към часовника на Ели и видя, че Мики показва десет часа. Тя развърза маската си и попита:

– През цялото време ли беше там?

– През всичките – Грег погледна джобния си часовник – шест часа и двайсет минути.

– Значи времето ми за лягане отдавна е минало – отбеляза Кинкейд, който изглеждаше така, сякаш ще се строполи на пода, а когато се отпусна на един стол, от устата му прозвуча дълъг стон. – Още няколко нощи като тази и ще остарея без време.

– Имаш нужда от почивка – обади се Пол. Отпред на гърдите му личеше огромно петно с формата на пеперуда, а червендалестият му скалп лъщеше от пот. – Вече не сме деца.

– Това го чух – отвърна Кинкейд.

– Трябва да се наспиш – рече Алекс, която беше уморена до смърт и освен това долавяше миризмата на тялото си. – Мога да го наглеждам известно време. Трябва само да си взема един душ. – А когато Кинкейд понечи да възрази, тя додаде: – Слушай, ако нещо се случи с теб, тогава всички ще загазим.

– Тя има право – обади се Пол.

Кинкейд изсумтя неодобрително, но накрая се предаде:

– Ще полегна тук някъде. След четири часа ме събуди – поръча той, докато Пол го извеждаше от манипулационната. – Да не забравиш.

– Няма – отвърна тя, а когато Кинкейд излезе, додаде: – Предполагам.

– Изглеждаш направо смазана – отбеляза Грег, чийто вид не беше много по-добър от нейния. – Искаш ли компания?