Илса Бик - Чудовища - част 1

- Да, какво се чува за това все пак? Колко още ще седим тук?

- Не ти ли харесва да седиш тук?

Той разбърка, гледайки как течността се завихря и потъмнява.

- Просто питам.

Още една пауза.

- Трябва да чакаме.

Той обърна поглед.

- Какво?

Тя го удостои с мразовита усмивка.

- Ами, да видим! Ти си малко бинтован, Том е целият в рани и само няколко от децата могат да се бият. Съгласна съм, че след като Том се върна, е най-добре да оползотворим времето му правилно. Вместо да тича без цел и посока и да търси момиче, което е мъртво , по- добре да направи няколко бомби и няколко огнехвъргачки.

- Но не затова чакаме - каза той. - Той разполага с много огнева мощ, която може да сподели с нас. Оттам взехме експлозива С4 . Така че защо е забавянето?

- Какво те интересува? Честно казано, мислех, че ще си облекчен. Всяка секунда забавяне е секунда повече, в която Том не знае точно колко си го излъгал.

Въпреки нежеланието си да се поддаде на емоциите, той почувства жегване от страх.

- Не си спомням ти самата да беше особено откровена.

- Вярно, но ти и Том сте като кръвни братя, а така внезапно... Замислял ли си се, че може да е по-добре, ако той никога не се оправи?

Той я погледна рязко.

- Дори не си го помисляй!

- Все някой трябва да помисли и за това. - Тя разпери длани, които бяха загрубели и закалени като всичко останало у нея. - След като Том открие истината, няма да се изненадам, ако не може да реши дали да те хвърли на Чъкитата, или да те убие бавно, много бавно.

- Защо не оставиш на мен задачата да се тревожа за това?

- Добре. Решението е твое... а може би не. Колкото до това кога тръгваме... - Тя сви рамо, после го остави да падне. - Правя каквото ми кажат. Той иска да чакаме.

Да чакаме какво? Това беше въпросът. Честно казано, идеята да се върне в Рул не беше привлекателна за него. Мели беше права. Уелър беше казал твърде много лъжи на твърде много хора. Той мислеше, че след като предаде Питър, който наистина беше виновен, и след като унищожи мината и убие всички скъпоценни малки Чъкита на Рул, това ще облекчи старата тъга, която просто не си отиваше. Или че ще накара лицето на сладката мъртва Манди най-после да избледнее. Но беше станало много no-зле. Не само че излъга, но и предаде Кинкейд, който беше приятел , за да може малкият пикльо Ейдън да върши дяволското си дело, докато Кинкейд пищеше и пищеше , жертвайки себе си, за да осигури малко време на Крис да избяга. И за какво? Ако студът не беше довършил Крис, Чъкитата щяха да го направят. Нейтън също и момичето - Лена.

„А сега Том се самоунищожава пред очите ми. И това също е на моята сметка.“

- Е? - тя го откъсна от мислите му и Уелър срещна твърдия и поглед. - Можеш ли да го контролираш?

- О, да - каза той. Не беше съвсем сигурен, а това изобщо не му харесваше. Пресегна се към кутията, за да потърси захар. - Последното, което ни трябва, е мъченик.

Тъй като беше обърнат с гръб към нея, той пропусна изражението и.

И щеше да съжалява.

- Освен ако нямаш по-добра идея, най-вероятно е достатъчно да го държим заключен. Имам предвид, той не е пизрак или зомби, нито пък Лазар. - Джейдън прокара ръка през светлокестенявата си рошава коса. - Кучетата го провериха, знаем, че не се променя. Трябва да си поемеш дъх, Хана. Това, че хлапето е живо, не е чудо, нито Ели е супергерой.

- Тя е влачила момче, два пъти по-тежко от самата нея. - Хана сръбна от анасоновия чай, превъртя горещата напитка около езика си, наслаждавайки се на аромата на сладко женско биле. Фактът, че напитката беше все още гореща , почти половин час след като беше сварена, бе почти толкова чудесен. Екипирана със собствена печка на дърва, тази спалня на втория етаж беше приятно топла и просторна, с обособено пространство за сядане. Беше също единствената стая, която можеше да се заключва отвън - нещо необичайно за амишки дом. Понякога Хана се чудеше дали предишните собственици са били принудени да държат побъркан роднина под ключ, както господин Рочестър беше крил лудата Берта 1.

„Само ако можем да удържим Ели да не лагерува в коридора.“ Малкото момиче не желаеше да изпусне Крис от поглед и беше спорило да се премести в стаята за болни. Слава на бога, Илай беше казал: „Ели, той не е домашен любимец“.

- Познаваш къщата на смъртта - каза Хана. - Няма начин тя да е домъкнала Крие до рампата, още по-малко да го е вдигнала върху седлото. Няма нужната сила.

- Което не го прави чудо. В критични моменти повече адреналин означава увеличен кръвен поток към мускулите и оттам - повече сила. Познаваш научните аргументи толкова добре, колкото и аз.