Илса Бик - Чудовища - част 1

- Термитна смес ли? - Джаспър беше умно, нервно десетгодишно хлапе и пълен пироман с идея фикс към тръбните бомби, водно-импулсните заряди и всичко, което правеше бум .

- Отнема време да се обясни. - Люк издуха бяло облаче. - Проблемът е, че Мели окуражава Джаспър да продължава. Има и други деца, които експериментират с напалм и коктейли „Молотов“ 1.

- Но не трябва ли да се научим как да го правим? Как да се защитаваме сами?

- А трябва ли? Не мислиш ли, че има нещо откачено във възможността да си отнесем главите? Тези неща, по които Мели толкова си пада... са опасни. Затова Том никога не ни позволява да гледаме как работи, затова не иска да ни учи какво да правим. На Мели, изглежда, не и пука.

- Но... - Синди поглади устните си. - Тя е възрастна.

- И? Помниш ли какво каза Том за чудовището вътре в нас и за това, че те кара да убиваш, защото се чувстваш добре? Видях как го направи Уелър. Той уби онова Чъки наистина бавно. Душеше го в снега и се усмихваше. Беше страшно. Не беше просто убийство при самозащита. Това, което Уелър направи, беше злонамерено. А сега Мели иска термитна смес, огнехвъргачки и двуостри мечове. Но как ще ни помогне това? Взривяваме неколцина, спасяваме децата, а после какво?

- Ами... - започна тя и спря. - Не знам. Никога не съм се замисляла.

- Да. Възрастните се грижат за мисленето. Ами ако ние искаме нещо различно?

- Какво се опитваш да кажеш?

- Чудя се - каза Люк - дали Чъкитата и Рул са единствените ни врагове.

1Самоделна запалителна бомба, изобретена във Финландия в края на 30-те години на XX век. Обикновено представлява стъклена бутилка или друг съд, напълнен с гориво и снабден с фитил. - Б.ред.

- Е? - намръщи се Мели. - Толкова ли е зле, колкото изглежда?

- По-зле. - Пресягайки се за две емайлирани чаши, Уелър трепна от внезапното стягане в дясното си рамо. Проклетото нещо се схващаше, ако не се сетеше да движи ставата.

- Нали каза, че можеш да се справиш с раните?

- О, да. - Уелър не беше и наполовина лекар, но всеки войник, дори стара, разнебитена развалина като него, имаше представа от полева медицина. - Том е силен, той е млад. Трябва да оздравее. Дяволски късмет е, че нямаше ухапвания.

- Той има късмет, че е жив. - Мели не беше висока жена, нито дори особено набита, но беше солидна като тухла. Също така беше свадлива и особено привързана към големи оръжия като онзи хромиран „Магнум 44“, който висеше високо на левия и хълбок. - Какво, по дяво- лите , е мислил? Да не се е опитвал да се убие?

- Не мисля, че знае какво е преследвал, Мели. - Един поглед към Том в окървавения бял камуфлаж и към тези лоши прорезни рани и първият му импулс беше да набие малко разум в главата на момчето. - Просто трябва да му дадем време и малко пространство, за да преживее това.

- Пространство? Стоя в кулата повече от седмица.

- Остави момчето на мира, Мели! Става ли? - Уелър разтърси пакетчето, преди да го разкъса и да изсипе съдържанието в чашата. - Знам какво правя.

- Дали? - На слабата светлина на котлона сивите и очи бяха като камъни, а устните и бяха пурпурни. - Защото започвам да се чудя, Уелър. Никой не е крайно необходим, нито дори Том.

- Исусе Христе! Дано се чуваш! - Разгневен, той се обърна и подпря задник на кухненския плот. - Том е единственият по рода си в този лагер. Помисли какво са готови да направят Люк и Синди за него! Гарантирам ти, че никое хлапе няма да се жертва за теб или за мен.

- Том е полезен само докато е придобивка, Уелър, а не отговорност. Последното, което ни трябва сега, е той да реши, че онова момиче е живо и че мисията му е да го проследи.

Уелър трябваше да положи усилие, за да не допусне раздразнението да стигне до лицето му. Защото точно това беше нещото, което Том мислеше и желаеше. „Там беше щеката, Уелър. Там беше глокът. Кажи ми, как бих могъл да пренебрегна това! Ако тези Чъкита са я измъкнали, ако има и най-слаба възможност тя да е жива...“

- Защо не се фокусираш върху факта, че е излязъл от проклетата кула и че се върна ? - Въпреки това Уелър си помисли, че този факт беше повече въпрос на късмет, отколкото на нещо друго. Ако онова Чъки не си беше показало лицето, Уелър не беше сигурен, че Том щеше да се върне. Можеше да си представи как момчето тръгва, търсейки знаци за това къде са отвели Алекс, което не беше чак толкова откачено, колкото звучеше. В това, което Том каза за цялото фиаско на възвишението в нощта, когато взривиха мината, и за начина, по който онези Чъкита продължаваха да идват, имаше много смисъл, по дяволите. - Точно сега той иска да говори, затова аз слушам.