Джон Броснан - Небесните господари - цялата поредица в една книга

— Здрасти, Майлоу — каза тя.

Той седна на пясъка до нея, погъделичка Лон по петата, от което бебето започна да рита, и каза:

— Прекрасен ден, а!

— Нима всеки ден не е прекрасен тук? — кисело отвърна Джан.

Майлоу се разсмя.

— Още се бориш значи.

Тя не отговори.

— Някой ден ще приемеш неизбежното. И ти мина през „промяната“ като всички нас. Вече не си същата.

— Същата съм — каза Джан.

— Ами погледни мен — накрая и аз се примирих. Но пък и моята „промяна“ беше най-рязката от всички. Разликата между предишното ми „аз“ и сегашното е прекалено голяма, за да се правя, че не я забелязвам.

— Да, признавам, че ти наистина стана друг, Майлоу — уморено каза Джан. — Вече не си… — Тя се запъна.

— Чудовище ли? — подсети я той и се закиска. — Не се притеснявай, знам какво щеше да кажеш. Когато си спомня как мислех преди и как се отнасях към хората, направо се треса от ужас. И все пак, някаква малка част от мен още недоволства от тази „промяна“. Презирам се, какъвто бях преди, но знам, че онова беше истинското ми „аз“. Сегашната ми личност е резултат от намесата в моите гени от страна на онази проклета програма. Но недоволството ми бързо избледнява и скоро няма да ми пука. И с тебе ще се случи. След време никой от нас няма да съжалява. — Той сви бронзовите си рамене.

— Но на мен ми пука. И винаги ще бъде така — каза Джан. — Можеш ли да кажеш искрено, че забелязваш каквато и да е промяна в личността ми?

— Не, поне от пръв поглед — призна той.

— Виждаш ли! — тържествуващо възкликна Джан.

— О, не ставай упорита, сигурно забелязваш сама дребни разлики?

Тя тръсна глава. Бебето се уригна.

— Как върви с Робин? — попита Майлоу.

— Чудесно. Защо?

— Обикновено любопитство. Значи връзката ти с него е същата?

— Разбира се! — каза тя, но не звучеше убедително.

Майлоу веднага се възползва от това.

— Не е така, нали? Защото и двамата вече не сте същите хора. Няма я вече предишната страст. О, не отричам, все още сте привързани един към друг и се любите, но го няма онзи огън.

— Всяка сексуална връзка прегаря по малко с времето — каза Джан.

— Вярно е, но не за това говоря. Още ли имаш оргазъм.

Въпросът я изненада.

— Ами… да, имам, така мисля…

— Така мислиш? — Майлоу се усмихна.

— Да, още изпитвам оргазъм — отсече почервенялата Джан. — Само че…

— Не е като преди. Знам — кимна той. — Вече няма сила и напрежение. И аз усетих същото. Напоследък се виждаме с онова момиче, Джулай, приятелката на Айла… е, любим се и всичко е чудесно. Харесва ми. Но това е всичко. Няма вече сила в преживяването. Не е като преди…

— Джулай би трябвало да благодари на щастливата си звезда за това — сухо отбеляза Джан.

— Хей, не говори така, знаеш за какво мисля. Сексът не е същият. И ти признаваш, че е така, нали? И не се отнася само за секса.

Тя въздъхна. Склонна беше да вини Робин досега, но й хрумна, че причината е и в нея. Не го желаеше, както някога. Да, желаеше го и сега, но нещо липсваше, Майлоу беше прав. Точно както Фибъс ги предупреди… „Няма вече да изпитвате крайности в страстите си“. Но Джан още не можеше да се примири напълно с ужасната действителност.

— Притъпиха ни чувствата — промърмори тя, спомняйки си обвинението на Робин към Фибъс.

— Да-а-а! — проточи Майлоу. — Отнеха ни остротата на нещата, една от най-важните черти, които ни правят хора. Или както се изразява Жан-Пол, отнеха ни Първородния грях. Чудя се как ще се отрази това на цялата ни раса след много време. Вече не сме опасни за самите себе си, но ако някога се сблъскаме с истинска конкуренция, не знам дали ще оцелеем като вид. Ще ни липсва онова старо качество „ставай и се бий отново“, просто ще ни прегазят. А и когато това се случи, няма да се угрижим. Ще изчезнем със смахната усмивка на лицето… — Той стана, изтръска пясъка от шортите си и се протегна. — Май задълженията ти на бавачка свършват за днес — ето я и Айла.

Джан погледна — риболовната лодка на Айла минаваше през портата. Сега всички порти си стояха отворени, скоро трябваше да започне разрушаването на морските стени.

— А как върви с твоята лодка? — попита тя Майлоу.

От месеци Майлоу си правеше лодка. Искаше да мине с нея по брега и да види става ли нещо изобщо на юг. Казваше, че щял да бъде лодкар-посланик на Палмира.

— Бавно върви, съвсем бавно, както всичко напоследък.

Той нагази във водата и помогна на Айла и Джулай да изтеглят лодката на брега. Джан го гледаше и си мислеше, че той ще й липсва, ако завърши лодката си и потегли на пътешествие. Сега Майлоу й беше симпатичен.